Разказваше ми истории през деня, но и през нощта, когато огънят загасваше и лицето му потъваше в сенки.
— След циклопите като че ли малко ни провървя. Озовахме се на острова на ветровете — чувала ли си за него?
— Цар Еол. Един от любимците на Зевс. Той наблюдава ветровете, които движат корабите.
— Еол ме хареса и ни изпрати благоприятен зефир. Както и един мех с другите ветрове, за да не ни пречат. Девет дни и нощи се носихме по вълните. Не мигнах, за да пазя меха. Казах на екипажа какво има в него, но те не повярваха и решиха, че е някакво съкровище. Придобитото в Троя беше потънало в морето и не искаха да се приберат с празни ръце. Нали предполагаш какво стана? — въздъхна Одисей.
Не беше трудно да се досетя.
Сега обаче бяха заточени на острова за цялата зима и се чудеха какво да правят с безделието си. Измислиха игра — вечер замеряха купите с утайката от виното, но не улучваха, тъй като бяха пияни. Масата червенееше като след клане и когато им казвах да изчистят, се споглеждаха. Ако бях някой друг, щяха да негодуват, ала все още не бяха забравили свинските зурли.
— По едно време съм заспал — продължи разказа си той — и не съм усетил как отварят меха. Събудих се от воя на ветровете, които избутаха кораба назад и все едно изобщо не бяхме пътували. Идеше ми да ги избия. Имат бръчки, но нямат ум и разум. Когато тръгнахме на път, не знаеха какви са изпитанията, които правят от мъжа мъж, не бяха женени, нямаха деца, а и не знаеха да пестят, тъй като не бяха преживявали бедни реколти само с шепа зърно на дъното на хамбарите. През всичките тези години родителите им остаряха и умряха. Аз ги лиших не само от младостта, а и от живота им.
Одисей потри кокалчетата на ръцете си. Когато бил млад, стрелял отлично с лък, а опъването, нагласяването на стрелата и изстрелването й уморява и травмира ръцете. Болката все още го преследваше, но той вярваше, че и сега би бил съвършен стрелец.
— Защо се отказа от лъка?
— Въпрос на политика. Лъкът е оръжието на Парис, красивия женокрадец. Сред героите той е смятан за страхливец. Дори най-изкусният стрелец не може да бъде наречен Най-великият грък.
— Героите са глупаци.
— Съгласен съм — засмя се Одисей.
Дълго мълча със затворени очи и помислих, че е заспал. По едно време каза:
— Да знаеш само колко близо бяхме до брега на Итака… Усетих дори мириса на рибарските огньове.
Започнах да го моля за малки услуги. Да убие елен за вечеря. Да налови риба. Да постегне оградата на свинарника. Изпитвах голямо удоволствие, когато се появяваше на прага с пълни мрежи с риба и кошници с плодове. Връзвахме лозите и обсъждахме Елпинор и навика му да спи на покрива, което ни се струваше опасно.
— Някой ден ще падне и ще си счупи врата — кахъреше се Одисей.
— Ще му кажа, че може да спи горе само ако е трезвен.
— С други думи, никога.
Знаех, че не постъпвам разумно. Човек като него никога не би бил щастлив на такъв малък остров. Дори да намерех начин да бъде доволен, той беше смъртен и вече не беше млад. Бъди благодарна, успокоявах се аз — една цяла зима е повече и от времето, което прекара с Дедал…
И все пак исках още. Готвех любимите му ястия и ми беше ми приятно, когато видех доволната му усмивка. Вечер сядахме до огнището и обсъждахме деня. Веднъж го попитах:
— Дали поразеният от мълния дъб не гние отвътре?
— Ще проверя. Ако е загнил, утре ще го отсека.
Отсече го и подхвана къпинака.
— Тези шубраци пълзят навсякъде. Трябват ти кози. Едно малко стадо от четири кози ще ги опасе и няма да имаш повече грижи.
— И къде ще намеря кози?
Итака… Магическата дума помежду ни.
— Ще превърна няколко овце в кози и готово — предложих аз.
Нимфите се увъртаха около мъжете и водеха избраниците в леглата си. Това също ми харесваше, тъй като неговите хора се сближаваха с моите. Бях казала на Дедал, че няма да се омъжа, тъй като ръцете ми бяха кални и харесвах работата си. Но ръцете на Одисей също бяха кални.
Как мислиш, Цирцея, къде ли се е научил да се справя така добре с домакинските задачи?
Жена ми, жена ми, жена ми, повтаряше той. Сякаш тя беше негов щит. Не споменаваше името й като хората, които се боят да не поканят смъртта, ако я назоват.
Пенелопа… Заспеше ли, произнасях името й на срички, за да я предизвикам да се появи. Тя не идваше. Видя ли, само си въобразяваш, че има някакви изключителни способности!