Дълго мълчах, но накрая не издържах и разчовърках раната.
— Опиши ми жена си.
Била нежна и внимателна, а изискаността й въздействала много по-силно, отколкото и най-силните крясъци. Плувала чудесно, любимото й цвете бил минзухарът и винаги се закичвала с първия цвят за късмет. Одисей говореше за нея, сякаш беше до него и не бяха разделени от цели дванайсет години през не едно и две морета.
Била братовчедка на Елена. Хиляди пъти по-разсъдлива и по-мъдра от умната, ала своенравна Елена. Вече ми беше разказал за царицата на Спарта, смъртната дъщеря на Зевс и най-красивата жена в света. Принцът на Троя Парис я отмъкнал от мъжа й Менелай и така започнала войната.
— А тя искала ли е да бъде с Парис?
— Кой знае… Десет години бяхме на лагер пред портите й и така и не се опита да избяга. Но когато Менелай атакувал града, веднага се хвърлила гола в обятията му, като се кълняла, че била принудена да живее в тормоз и унижения и искала само мъжа си. Трудно е да научиш истината от нея — все едно да развиваш омотана на кълбо змия. Каквато и да прави, все гледа да е в нейна изгода.
Не че той беше по-различен.
— Виж моята жена е постоянна във всичко. И най-мъдрите понякога грешат, но тя — никога. Пенелопа е лък, който не се огъва, тя е вярна звезда. — Одисей замълча, разчувстван от спомени. — Нищо, което казва, не е еднозначно или самоцелно, тя познава себе си и не се поддава на влияния.
Думите му ме прорязаха като тънко острие. Знаех, че я обича, от мига, в който заговори за стана, но въпреки това той стоеше при мен месеци наред и аз се опивах от чара му. Постепенно започнах да осъзнавам, че нощите в леглото ми са само нощи на един пътешественик — когато си в Египет, се кланяш на Изида, когато си в Анатолия, убиваш агне за Цибела, не изневеряваш на Атина, ако си в дома й, и така нататък.
Имаше и още нещо. Одисей беше воювал години наред, побеждавайки какви ли не непобедими царе и капризни принцове. Той вършеше подвизи благодарение на собствения си находчив ум, подвизи, равнозначни на укротяването на огнедишащите бикове на Еет. В Итака нямаше злонамерени воини, подстрекатели и неочаквани нападения, не се налагаше да прилага внезапни военни хитрости и да загиват хора. Как ли щеше да се чувства, когато най-сетне се завърне в родното гнездо? Домашният уют с мен беше нещо като репетиция. Седеше до огнището, работеше в градината и се опитваше да си спомни предишния живот. Как се забива брадва в дърво, а не в човек, и как ще се слее с Пенелопа все едно напасва някоя от гладките Дедалови сглобки.
Когато спеше, въздухът му спираше за миг и нещо в гърлото му прещракваше. Щрак…
Пазифая би ме посъветвала да му дам любовно биле и да го запазя при себе си. Еет би ме накарал да му отнема ума. Представих си го как седи на коленете ми и ме гледа с глупаво обожание.
Заваляха зимните дъждове и замириса на мокра пръст. Обичах този сезон, студения пясък и цветовете на бялата чемерика. Одисей беше понапълнял и старите болежки не го тормозеха толкова много. От раздразнителността му нямаше следа и това ме радваше — все едно се грижех добре за градина или гледах как новородените агънца се изправят на крака.
Мъжете не се отдалечаваха от къщата и пиеха, за да се стоплят. Одисей им разказваше за героичните подвизи на Ахил, Аякс и Диомед, забавляваше ги и повдигаше духа им. Те го слушаха в захлас. Ние бяхме сред тях, ние се изправихме срещу Хектор и синовете ни ще разказват за нашите дела.
Една вечер ми каза:
— Когато видяха Хектор, всички, които имаха малко ум в главата, побягнаха.
— И ти ли?
— Разбира се. Аякс едва удържаше фронта и само Ахил можеше да го победи. Аз съм безстрашен воин, но знам възможностите си.
Мнозина затваряха очи и се забравяха в мечти за така бленуваните смелост и сила. Той си беше направил точна самопреценка с всичките плюсове и минуси. Беше наясно с качествата си до най-малкия детайл.
— Веднъж видях Хектор. Беше още в началото на войната. Седеше на разнебитен стол до баща си Приам, уж седеше на трон. Не блестеше с нищичко, ала беше като издялан от къс мрамор. Жена му Андромаха ни наля вино. След време му роди син — Астианакс или Цар на града. Хектор го наричаше Скамандър — на името на реката в Троя.
— И какво се случи със сина му?
— Това, което се случва с всички синове по време на война. Ахил уби Хектор, Пир, синът на Ахил, нападна двореца и разцепи главата на Астианакс. Висшият дълг на всеки син е да отмъсти за баща си. Ако беше жив, един ден Астианакс щеше да събере войска срещу нас.
Тънкият сърп на луната надничаше през прозореца.