— Богинята обяви враждата за приключила. Кандидатите бяха заплатили с живота си и кръвопролитието трябваше да бъде спряно. Но на другия ден дойдоха бащите на загиналите воини. Настояваха да чуят какво се е случило с децата им. Двайсет години ги чакахме да се върнат от Троя!
Знаех отговорите на Одисей: твоят син беше изяден от циклоп, твоят от Сцила, твоят стана жертва на канибалите, а, за съжаление, твоето момче падна пияно от покрива, после корабът ни потъна, потопен от гиганти, докато бягахме…
— Никой ли не е оцелял при завръщането на баща ти?
— Ти… не знаеш ли?
— Какво да знам? — Устата ми пресъхна като жълтия пясък на Еея. Докато отглеждах Телегон, нямах време да мисля за нещата, които не изискваха всекидневна грижа, но сега изведнъж си спомних за пророчеството на Тирезий. — Да не би да са изяли кравите?
— Да.
Тези изтерзани мъже живяха на моя остров цяла година. Храних ги, грижех се за болните и ранените и се радвах, когато се възстановяваха. Всички до един бяха мъртви и все едно никога не ги беше имало на този свят.
— Разкажи ми как се случи.
— Корабът минавал покрай Тринакия, когато ги връхлетяла буря и се наложило да пуснат котва. Баща ми не мигнал и чакал бурята да стихне, ала накрая заспал.
Добре позната история…
— Моряците убили няколко крави. Двете нимфи, които се грижели за животните, отишли при… — Телемах замълча, тъй като се колебаеше дали да каже при баща ти. — … При бог Хелиос. Щом отплавали, корабът станал на трески. И всички се удавили.
Представих си как моите полусестри с техните дълги златни коси и изписани очи коленичат и плачат: О, татко, ние не сме виновни. Накажи ги. Не че баща ни имаше нужда от такава молба. Неговата ярост нямаше край.
Отпих глътка вино, а Телемах не сваляше очи от мен.
— Когато разбраха за смъртта на синовете си, бащите поискаха дял от богатствата, спечелени в Троя. Одисей им каза, че богатствата са на дъното на морето, но те не повярваха и не спираха да настояват. Баща ми се разбесня. Удари Никанор с тояга, събори на земята Клитос и заяви: „Знаеш ли какъв беше синът ти? Алчен, тъп и никога не се подчиняваше на боговете“.
Слисах се — не допусках, че Одисей може да говори толкова грубо. За малко да отбележа, че не вярвам да е казал всичко това, но си спомних как неведнъж го бях чувала да одобрява подобна тактика: Такава е участта на всеки вожд сред глупавото човечество. Колко жалко, че някои хора трябва да бъдат бити като магарета, за да се вразумят!
— Посещенията секнаха, но баща ми беше нащрек. Вярваше, че кроят заговор срещу него. Дворецът беше денонощно обграден със стража. Възнамеряваше да пусне дресирани кучета, да опаше двореца с окопи и да вдигне още по-висока ограда. Сякаш бяхме военен лагер! Не възразявах, тъй като се надявах, че ще се откаже.
— А какво мислеше майка ти?
— Никога не съм знаел какво мисли тя — рязко отвърна младежът.
Бях забелязала, че по време на вечерята двамата не си говореха.
— Все пак тя те е отгледала и не може да нямаш някакви предположения.
— Никой не може да отгатне какво е намислила, докато резултатът не е налице.
Долових горчивина в гласа му. Не казах нищо. Изчаквах, тъй като мълчанието го насърчаваше да продължи да разказва.
— Имаше време, когато двамата бяхме близки и обмисляхме как да се отървем от кандидатите й — дали да се появи, дали да се държи високомерно или примирено, дали да поднеса от хубавото вино и дали да се опълчим. Когато бях дете, бяхме неразделни. Плувахме, седяхме под дърветата и обсъждахме минувачите. Майка ми познава жителите на Итака и ми разказваше за живота им. Според нея всеки цар трябвало да е близко до народа и да го разбира.
Телемах рееше поглед над огъня и на светлината на пламъците забелязах малката гърбица на носа му. Вероятно счупване при някакво сбиване.
— Майка ми ме успокояваше и казваше: „Не се бой за баща ти. Той познава човешката природа и я използва в своя изгода. Никога няма да бъде убит. Ще преживее войната и ще се върне“. Бях спокоен, тъй като думите й винаги се сбъдваха.
Одисей я сравняваше с лък, който не се огъва, с вярна звезда и с жена, която познава себе си.
— Веднъж я попитах как така е наясно със света. Наблюдавала внимателно и не показвала чувствата си, докато другите не се разкрият. Прилагаше тази тактика и на мен и все ми се смееше: „Ти си като бик, който се крие зад пейка“.
Телемах беше отворена книга. Всичко беше изписано на лицето му. Хем го съжалявах, хем завиждах. С Телегон така и не стигнахме до голяма близост в отношенията си.