Публиката се развълнува и в следващите десетина минути почти всеки от присъстващите си опита силите. Но никой не успя. Нищо не можеше да среже косъмчетата на брадатата дама, дори и градинарските ножици, които накрая извади господин Длъгнест. А най-странното беше, че на пипане те бяха съвсем меки, като обикновени човешки косми!
След като всички признаха поражението си, собственикът ги помоли да слязат от сцената и Труска отново застана в средата. Погали пак бузите си и стисна носа си и брадата започна да се прибира! След две минути цялата изчезна безследно и Труска изглеждаше точно както в началото. Тя се скри зад кулисите, избухнаха оглушителни ръкопляскания и почти веднага започна следващият номер.
Изпълнителят се казваше Ръкокракия Ханс. Той ни разказа за баща си, който се родил без крака и се научил да се придвижва на ръце както нормалните хора използват краката си, и впоследствие предал на децата тайната си.
След това Ханс седна и преметна крака през врата си. Вдигна се на ръце и се разходи по сцената, после слезе сред публиката и покани четирима случайно подбрани мъже да се състезават. Те щяха да бягат с крака, а той — с ръце. Обеща кюлче злато на всеки, който го победи.
Надбягваха се по пътеката между столовете и въпреки че бягаше на ръце, Ханс с лекота победи и четиримата си съперници. Заяви, че взима сто метра за осем секунди, и никой от присъстващите не се усъмни в думите му. След това показа няколко впечатляващи гимнастически постижения, които доказваха, че човек може да прави всичко и без крака. Номерът му не беше особено зрелищен, но ми хареса.
След като Ханс си тръгна, настъпи кратка пауза и отново се появи господин Длъгнест.
— Дами и господа — рече той, — следващото изпълнение е невероятно и смайващо. Но освен това е и опасно, така че ще ви помоля да не вдигате шум и да не ръкопляскате.
Настъпи пълна тишина. След случилото се с човека вълк, никой не би посмял да рискува.
След като салонът утихна, господин Длъгнест обяви с приглушен шепот:
— Господин Крепсли и Мадам Окта!
Светлината отслабна и на сцената излезе зловещ мъж — висок и слаб, с много бяла кожа и с къса рижа коса само на темето. По лявата му буза се спускаше дълъг белег, който стигаше до устните и заради който устата му изглеждаше извита настрани и нагоре.
Мъжът беше облечен в тъмночервен костюм и носеше малка дървена клетка, която постави на една маса. След това се обърна към нас. Поклони се и се усмихна. Усмивката му придаде още по-зловещ вид, заприлича ми на лудия клоун от един филм на ужасите, който бях гледал. След това се впусна в обяснения за същността на своя номер.
Аз обаче пропуснах началото на речта му, тъй като не гледах към него, а към Стиви. Когато господин Крепсли излезе на сцената, в салона цареше гробна тишина и изведнъж се чу едно силно ахване.
И то дойде от Стиви.
Взрях се любопитно в приятеля си. Той беше пребледнял почти като господин Крепсли и целият трепереше. Дори беше изтървал гумената фигурка на Александър Скелета, която си беше купил.
Погледът му беше прикован в господин Крепсли и тогава аз си помислих, че изглеждаше все едно вижда призрак!
Глава дванайсета
— Не е вярно, че всички тарантули са отровни — говореше господин Крепсли с плътен глас. Успях да откъсна очи от Стиви и се обърнах към сцената. — Повечето не са по-опасни от обикновените паяци, които се срещат по целия свят. А дори и тези, които наистина са отровни, могат да поразят само много малки животни.
Но някои са смъртоносни! Могат да убият човек с едно ухапване. Срещат се рядко и обитават изключително отдалечени райони, но наистина съществуват.
При мен е един от тях — той отвори вратичката на клетката. В първите няколко секунди не се случи нищо, но след това отвътре изпълзя най-големият паяк, който бях виждал. Беше зелено-лилаво-червен, с дълги космати крака и едро дебело тяло. Не се страхувах от паяци, но този изглеждаше ужасяващо.
Паякът бавно пристъпи напред. След това присви крака и полегна по корем, все едно дебнеше муха.
— Мадам Окта е с мен от няколко години — продължи мъжът. — Тя е много по-дълголетна от обикновените паяци. Монахът, от когото я купих, твърди, че някои екземпляри от нейния вид живеят по двайсет-трийсет години. Мадам Окта е невероятно създание — изключително интелигентно и смъртоносно!
Един от помощниците в сини роби изведе на сцената коза. Тя блееше ужасено и се дърпаше. Човекът с качулката я завърза за масата и излезе.