— Ммм, невероятно! Няма нищо по-вкусно от току-що оплетена паяжина! В родината ми се смята за истински деликатес.
После господин Крепсли накара Мадам Окта да търкаля топка по масата, а след това да се качи върху нея и да балансира, без да падне. Извади и миниатюрни гимнастически уреди — гири, тежести, халки, — и я пусна да се упражнява. Тя можеше да прави всичко, като истински гимнастик — да вдига тежести над главата си, да се катери по въже, да се набира на халки.
След това той подреди мъничък сервиз за хранене. Миничинии, ножчета, вилички, чашки. Чиниите бяха пълни с мухи и други дребни насекоми. Не знам какво имаше в чашите.
Мадам Окта започна да се храни като човек! Държеше ножовете и вилиците с четирите си крака и се хранеше с тях. Дори си посоли храната със солницата!
Докато отпиваше от чашата си, аз реших, че Мадам Окта е най-невероятният домашен любимец на света. Бях готов на всичко, за да я притежавам. Знаех, че това няма как да стане — мама и татко не биха ми позволили дори и да имах пари да си я купя, — но въпреки това силно я желаех.
Накрая господин Крепсли прибра паяка в клетката и се поклони ниско. Избухнаха ръкопляскания. Чу се и мърморене, че не е било честно за горката коза, но номерът бил страхотен.
Обърнах се към Стиви да споделя възторга си от паяка, но той не ми обърна внимание. Взираше се напрегнато в господин Крепсли. Вече не изглеждаше толкова уплашен, но си личеше, че нещо не е наред.
— Стиви, какво ти става? — попитах.
Той не отговори.
— Стиви?
— Шшшт! — изсъска той и не пророни нито дума, докато господин Крепсли не излезе от сцената. Приятелят ми проследи с поглед как той се скрива зад кулисите, обърна се към мен и обяви: — Невероятно!
— Паякът ли? — извиках. — Направо е смайващ! Според теб…
— Не говоря за паяка! — изсумтя той. — На кого му дреме за някакво си тъпо безгръбначно? Говоря за… господин Крепсли.
Стиви се запъна на името, сякаш щеше да го нарече по различен начин.
— Господин Крепсли ли? — възкликнах объркано. — Какво толкова смайващо има у него? Само свиреше на флейтата.
— Нищо не разбираш! — сопна се ядосано той. — Дори нямаш представа кой е той всъщност.
— А ти знаеш ли?
— Да, знам! — Почеса се по брадичката, отново изглеждаше изплашен. — Но се надявам той да не узнае, че аз знам. В противен случай може и да не успеем да си тръгнем живи оттук!
Глава тринайсета
След номера на господин Крепсли и Мадам Окта отново имаше антракт. Опитах се да изкопча от Стиви повече подробности за истинската самоличност на господин Крепсли, но той мълчеше.
— Трябва да помисля малко — каза той, затвори очи, сведе глава и потъна в дълбок размисъл.
По време на антракта продаваха нови страхотни сувенири: бради като тази на брадатата жена, статуетки на Ръкокракия Ханс, но най-много ми харесаха гумените паяци, досущ като Мадам Окта. Купих два, един за мен и един за Ани. Не бяха толкова хубави като истинския, но трябваше да се задоволя с тях.
Предлагаха и паяжини и аз взех шест с последните си пари. Докато чаках да започне следващия номер, изядох две. Имаха вкус на захарен памук. Втората залепих на горната си устна и я облизах с език, както беше направил господин Крепсли.
Светлините угаснаха и всички се настаниха обратно по местата си. На сцената излезе Зъбатата Герта — едра жена с дебели бедра, дебели ръце, дебел врат и дебела глава.
— Дами и господа, аз съм Зъбатата Герта! — обяви строго тя. — Имам най-здравите зъби на света! Когато бях бебе, веднъж баща ми пъхна пръстите си в устата ми и аз отхапах два!
Няколко души се разсмяха, но Зъбатата Герта ги стрелна с гневен поглед.
— Аз не съм клоун! — извика тя. — Ако се засмеете отново, ще сляза и ще ви отхапя носовете!
Заплахата й прозвуча доста смешно, но никой не посмя да се засмее. Зъбатата Герта говореше силно и повелително. Изреченията й завършваха с удивителна (!).
— Зъболекарите от цял свят са смаяни от зъбите ми! Изследвали са ме във всички големи стоматологични центрове, но никой още не е успял да разбере защо те са толкова здрави! Предлагали са ми огромни суми, за да стана опитна мишка, но аз отказвам, защото обичам да пътувам!
Тя извади четири стоманени пръчки, дълги трийсетина сантиметра, но с различна дебелина, и покани четирима доброволци. Четирима мъже се качиха на сцената. Зъбатата Герта им раздаде железните пръчки и ги помоли да се опитат да ги огънат. Те се напънаха с всички сили, но не успяха. След като и четиримата се отказаха, тя взе най-тънката пръчка, пъхна я в устата си и я прехапа на две!