Върна двете половинки на доброволеца. Той се взря изумено в тях и понечи да захапе едната, за да провери дали наистина е от стомана. Едва не си счупи зъбите — писъците му бяха достатъчно доказателство, че няма никаква измама.
Същото се случи с втората и с третата пръчка, които бяха по-дебели. Когато стигна до четвъртата, най-дебелата, Герта я раздроби на парчета, все едно беше от шоколад.
След това двама от помощниците в сини роби донесоха голям радиатор и тя го нагриза! Докараха й колело и Зъбатата Герта го захапа заедно с гумите! Едва ли имаше нещо на този свят, което можеше да се опре на зъбите й.
После отново покани доброволци на сцената. Връчи на единия голям чук и длето, на другия по-малък чук и по-малко длето, а на третия електрически трион. Легна по гръб и пъхна в устата си голямото длето. Кимна на първия доброволец да удари с чука по длетото.
Мъжът го вдигна високо над главата си и замахна. За миг си помислих, че ще размаже главата й и не бях само аз, ако се съдеше по ахванията и хората, които закриха очи с длани.
Но Герта не беше глупава. В последния миг се извъртя настрани и чукът се стовари на пода. Тя се изправи и изплю длетото.
— Ха! — извика презрително Зъбатата Герта. — Да не ме мислите за луда?
Един от помощниците в сини роби излезе напред и взе големия чук от мъжа.
— Повиках ви, за да покажете, че чукът е истински — рече тя на доброволеца и след това се обърна към публиката. — А сега, гледайте внимателно!
Отново се отпусна по гръб и пъхна длетото в устата си. Онзи в синята роба почака миг, вдигна високо чука и го стовари върху длетото, много по-бързо и с много по-голяма сила. Чукът отскочи от главата на длетото със силно звънтене.
Герта се изправи. Очаквах да видя как от устата й се ронят избити зъби, но когато тя извади длетото, по зъбите не се видя и драскотина. Зъбатата Герта се разсмя и извика:
— Ха! Сигурно си помислихте, че съм отхапала по-голям залък, отколкото мога да сдъвча!
Подкани да се приближи и вторият доброволец, този с по-малкия чук и длето. Предупреди го да внимава да не нарани венците й, остави го да нагласи длетото върху зъбите и му даде знак да започне. Той удря с чука, докато не го заболя ръката, но също не успя да направи нищо на зъбите.
Третият доброволец се опита да ги среже с електрически трион. Той прокара триона от единия край на устата до другия, разлетяха се искри, но когато отдръпна инструмента и прахолякът се уталожи, зъбите на Герта си бяха все така бели, искрящи и здрави.
След нея се появиха Сайв и Сиърса, близначките от каучук. Те си приличаха като две капки вода и бяха гъвкави като Александър Скелета. Увиваха се една около друга така, че приличаха на един човек с две лица и без гръб, или пък на два торса без крака. Бяха невероятно добри и номерът им беше интересен, но в сравнение с другите ми се стори малко скучен.
После на сцената излезе господин Длъгнест и ни благодари, задето сме дошли да гледаме представлението. Мислех си, че накрая изпълнителите ще дойдат да се поклонят, но те не го направиха. Господин Длъгнест обяви, че на излизане отново ще можем да си купим сувенири. Помоли ни да разкажем за цирка на приятелите си, повторно ни благодари и обяви, че това е финалът.
Бях леко разочарован от слабия финал, но вече беше станало доста късно и вероятно изпълнителите бяха уморени. Станах, събрах нещата, които си бях купил и се извърнах към Стиви.
Той се взираше към балкона с широко отворени очи. Погледнах през рамо и в този момент хората зад нас се разкрещяха. И аз веднага разбрах причината за ужасените писъци.
На балкона имаше огромна змия, най-голямата, която бях виждал, и тя се готвеше да се спусне по колоната!
Глава четиринайсета
Езикът на змията постоянно трептеше навън-навътре и й придаваше изключително кръвожаден вид. Тя не беше пъстроцветна, а тъмнозелена, само тук-там се виждаха по-ярки петна, но изглеждаше смъртоносна.
Хората под балкона побягнаха обратно към местата си с писъци, като по пътя хвърляха и изпускаха вещите си. Неколцина припаднаха, други се спънаха и бяха стъпкани от тълпата. Двамата със Стиви имахме късмет, че бяхме отпред — бяхме най-малките сред посетителите и в блъсканицата неминуемо щяха да ни смажат.
Когато главата на змията докосна пода на партера, отнякъде светна силен прожектор и я заслепи. Влечугото застина и се взря в светлината. Посетителите се спряха и паниката поутихна. Падналите се изправиха, за щастие, като че ли нямаше тежко пострадали.