Неделята незабелязано отмина. Гледах телевизия, помогнах на татко в градината и на мама в кухнята (част от наказанието, задето се бях прибрал сам в тъмното), следобед излязох на дълга разходка и мечтаех за вампири и паяци.
На другия ден беше понеделник и отново бях на училище. Отидох притеснен, не знаех как да се държа със Стиви, нито пък как щеше да се държи с мен той. Освен това не се бях наспал (човек заспива трудно, ако е видял истински вампир) и затова се чувствах уморен и направо смачкан.
Когато пристигнах, Стиви беше на двора, което беше необичайно. По принцип той рядко идваше преди мен. Стоеше встрани от останалите и очевидно ме чакаше. Поех си дълбоко дъх, приближих се и се облегнах на стената до него.
— Здрасти — казах.
— Здрасти — отвърна той. Под очите му имаше тъмни кръгове, явно през последните две нощи беше спал по-малко и от мен. — Къде изчезна след представлението?
— Вкъщи.
— Защо? — погледна ме подозрително Стиви.
— Беше тъмно и не обърнах внимание накъде съм тръгнал. Накрая се изгубих и когато най-сетне се ориентирах, бях по-близо до къщи, отколкото до вас.
Постарах се да изрека лъжата колкото се може по-убедително, виждах, че той се опитва да прецени дали казвам истината.
— Сигурно после доста си загазил — рече Стиви.
— Нямаш си и представа! — изстенах аз. — Без джобни и никакво излизане в продължение на месец! И татко ще ми възлага някакви задачи всеки ден. Но въпреки това — ухилих се аз, — си заслужаваше, нали? Циркът беше направо върхът!
Стиви продължи да ме гледа настойчиво още миг-два и явно реши, че не го лъжа.
— Да — усмихна се и той. — Беше страхотно.
Появиха се и Томи и Алан и трябваше да им разкажем всичко. Двамата със Стиви се оказахме доста добри актьори. Никой не би се досетил, че той е говорил с вампир в петък, нито пък че аз съм го наблюдавал тайно.
Но през следващите няколко часа ми стана ясно, че с приятелството ни беше свършено. Макар че като цяло Стиви вярваше на думите ми, съмнението в него оставаше. От време на време усещах как ме поглежда странно, сякаш му бях сторил нещо.
А и аз вече не исках да бъдем толкова близки. Разговорът между него и господин Крепсли ме беше изплашил. Според господин Крепсли Стиви беше лош. Това ме тревожеше. Все пак той беше готов да стане вампир и да убива хората, за да пие кръвта им. Как бих могъл да бъда приятел с такъв човек?
Следобедът отново стана дума за Мадам Окта. Не бяхме разказали подробно за господин Крепсли и неговия паяк. Страхувахме се да говорим за него, за да не изтървем нещо. Но Томи и Алан продължаваха да ни разпитват, докато не измъкнаха и последната подробност за изпълнението.
— Как ли е контролирал паяка? — зачуди се после Томи.
— А може би това не е било истински паяк — предположи Алан.
— Истински беше! — изсумтях презрително аз. — Всички артисти бяха истински. Точно затова представлението беше страхотно. Личеше си, че няма никаква измама.
— И как тогава го е контролирал? — попита отново Томи.
— Може би свирката е вълшебна — казах аз, — или пък господин Крепсли знае как да укротява паяци, както индийците укротяват змии.
— Но нали каза, че и господин Длъгнест го е командвал? — обади се Алан. — Когато Мадам Окта е била в устата на господин Крепсли?
— А, да, забравих за това. Значи свирката е била вълшебна.
— Глупости — обади се Стиви. Той беше необичайно мълчалив през целия ден, оставяше ме най-вече аз да разказвам за представлението, но пък никога не можеше да се сдържи да не покаже колко е по-умен от останалите.
— Как са го правили тогава? — настоях аз.
— С телепатия — отвърна Стиви.
— Това нещо като телефон ли е? — попита Алан.
Стиви се усмихна, а аз и Томи се разсмяхме на глас (въпреки че аз не бях сигурен какво точно означава „телепатия“, а и Томи също, обзалагам се).
— Идиот! — усмихна се Томи и шеговито сръга Алан.
— Хайде, Стиви — обадих се аз, — кажи им какво означава телепатия.
— Да четеш чужди мисли — обясни той — и да пращаш съобщения мислено, без да ги изричаш на глас. Така командваха паяка, с мислите си.
— А за какво им бяха флейтите тогава?
— Или само за пред хората — предположи Стиви, — или по-скоро за да привлекат с тях вниманието на Мадам Окта.
— Искаш да кажеш, че всеки би могъл да я контролира? — попита Томи.
— Всеки, който има ум — кимна Стиви. — Което означава без теб, Алан — добави той, но се усмихна, за да покаже, че се шегува.