След това донесох разни неща от хладилника: сирене, шунка, маруля, осолено месо. Тя погълна всичко. Май нямаше да ми е лесно да утолявам апетита на тази грозница!
Нощта мина ужасно. Чудех се какво ли щеше да си помисли господин Крепсли, когато се събуди и открие, че паякът е изчезнал и намери бележката. Дали щеше да се подчини и да замине, или щеше да започне да търси любимката си? Дали имаше начин да я проследи до тук, както разговаряха мислено, с телепатия?
Лежах буден в леглото, притиснал кръст към гърдите си, макар да не бях сигурен дали той ще ми помогне. Във филмите кръстът действаше безотказно срещу вампирите, но веднъж Стиви беше споменал, че само той не е достатъчен. Стиви твърдеше, че трябва и човекът, който го държи, да е добър.
Към два сутринта съм заспал. Ако господин Крепсли беше дошъл, щеше да ме завари напълно безпомощен, но за щастие, когато се събудих, от него нямаше и следа, а Мадам Окта все още си беше в гардероба.
В сряда се чувствах много по-добре и съвсем се въодушевих, когато след училище минах покрай стария киносалон и видях, че циркът е заминал. Колите и караваните бяха изчезнали. „Циркът на кошмарите“ си беше отишъл.
Бях успял! Мадам Окта беше моя!
Отпразнувах победата с пица. С шунка и пеперони. Мама и татко попитаха какъв е поводът. Отвърнах, че просто така ми е хрумнало, предложих на тях и на Ани по едно парче и те не ме разпитваха повече.
Остатъците дадох на Мадам Окта и тя май много ги хареса. Обиколи цялата клетка и омете трохите. Записах в дневника си: „За специални случаи — пица!“.
През следващите няколко дни се опитвах да я предразположа да свикне с новия си дом. Не я пусках от клетката, но я разнасях из стаята, така че да разгледа и да я опознае. Не исках да се притеснява, когато й позволях да излезе.
През цялото време й говорех, разказвах й за себе си, за семейството си. Обясних й колко я харесвам, с какво ще я храня и какви номера ще правим заедно. Не знам дали разбра всичко, но като че ли схвана основната идея.
В четвъртък и петък след училище ходих в библиотеката и прочетох всичко за паяците. Оказа се, че не съм бил наясно с много неща — например че може да имат по осем очи, или пък че нишката на паяжината е гъста течност, подобна на лепило, която се втвърдява във въздуха. Но никъде не се споменаваше, че могат да бъдат опитомени и дресирани, нито пък че притежават телепатични способности. Не открих и снимка на паяци като Мадам Окта. Явно авторите на тези книги не бяха виждали паяк като нея. Тя беше единствената на света!
В събота реших, че е време да я пусна от клетката и да пробваме един-два номера. Бях се упражнявал с флейтата и можех да свиря няколко прости мелодии. По-трудното беше с изпращането на мисли до паяка. Задачата не беше лека, но смятах, че съм готов за нея.
Затворих вратата и прозорците. Беше следобед. Татко беше на работа, а мама — на пазар с Ани. Къщата беше празна, така че ако нещо се объркаше, сам щях да съм си виновен и никой друг нямаше да пострада.
Поставих клетката на пода в средата на стаята. За последно бях хранил Мадам Окта предишната вечер. Предполагах, че ако не е гладна, няма да иска да изпълнява командите ми. Когато се нахранят, животните стават мързеливи, също като хората.
Свалих кърпата, пъхнах флейтата в уста, завъртях ключа и отворих вратичката. Отстъпих крачка назад и се наведох, така че паякът да ме вижда.
В първия момент Мадам Окта изобщо не реагира. След това пропълзя до прага, спря и подуши въздуха. Изглеждаше твърде дебела, за да мине през отвора, явно я бях поохранил. Но някак си успя да се промуши и пристъпи навън.
Спря се на килима, големият й кръгъл корем трептеше. Реших, че сигурно ще пообиколи клетката и ще разгледа наоколо, но тя не показваше никакъв интерес към стаята.
Погледът й беше вперен право в мен!
Преглътнах шумно и се опитах да скрия страха си. С мъка се сдържах да не се разтреперя и да не изкрещя. Флейтата се беше изплъзнала и едва се крепеше между устните ми. Нямаше време за губене, нагласих я в устата си и поех дъх да засвиря.
И точно тогава Мадам Окта скочи. С един-единствен гигантски скок прелетя през стаята, със зинала уста и оголени зъби, косматите крака трепкаха във въздуха и се носеха право към лицето ми.