— Нима ти се подчинява? — ахна той.
— Мога да я накарам да направи всичко, което ни показа господин Крепсли — отвърнах аз, като се опитах да скрия гордостта си. — Съвсем лесно е. Изобщо не е опасно, стига да си достатъчно съсредоточен. Но ако позволиш мислите ти да се отнесат някъде дори и за секунда… — Прокарах пръст през гърлото си и изхриптях.
— Позволяваш ли й да плете паяжина около устата ти? — попита Стиви. Очите му искряха.
— Още не, не смея. Като си помисля, че може да се спусне надолу по гърлото ми, целият изтръпвам. Освен това ми трябва някой друг да я командва, докато плете паяжината, а досега бях сам.
— Но вече не си! — ухили се той. Скочи и плесна с ръце. — Хайде да го направим! Покажи ми как се свири и нека се пробваме. Мен не ме е страх да я пусна в устата си. Хайде, нека го направим, нека го направим!
Не можех да пренебрегна въодушевлението му. Знаех, че не е разумно да пускам Стиви при паяка веднага, първо трябваше да му дам време да го поопознае, но загърбих здравия разум и изпълних желанието му.
Казах му, че няма да му дам флейтата, докато не се е научил как да я използва, но ще му позволя да си поиграе с Мадам Окта, докато аз я командвам. Описах му какво точно възнамерявам да направя и се уверих, че е разбрал всичко до най-малката подробност.
— Най-важното е да пазиш пълна тишина — предупредих. — Не казвай нито дума. Дори не подсвирвай. Ако привлечеш вниманието ми и изгубя контрол над нея…
— Ясно — въздъхна Стиви. — Много добре знам какво ще стане. Не се тревожи. Мога да бъда тих като мишка, когато се налага.
Когато той даде знак, че е готов, аз отключих клетката и засвирих. При моята команда Мадам Окта изпълзя навън. Чух как Стиви си поема дъх, той като че ли се поизплаши от това, че тя е на свобода, но тъй като с нищо не показа, че иска да спрем, аз продължих с обичайните номера от репертоара на паяка.
След като Мадам Окта изпълни повечето от тях, й заповядах да се приближи към Стиви. През изминалата седмица с нея се бяхме научили да се разбираме доста добре. Тя беше свикнала с начина ми на мислене и изпълняваше командите ми още преди да съм ги формулирал докрай. Аз пък бях разбрал, че няколко думи са напълно достатъчни, за да й предам какво искам от нея.
Стиви наблюдаваше представлението в пълно мълчание. На няколко пъти за малко да изръкопляска, но се усети навреме. Вместо това започна да ми дава знаци с вдигнат нагоре палец и безмълвно оформяше с устни думите: „Браво!“, „Супер!“, „Върхът!“ и така нататък.
Когато настъпи моментът да включа и него, му кимнах, както се бяхме уговорили. Той преглътна, пое си дълбоко дъх и също ми кимна в отговор. Стана от леглото и пристъпи напред, като се извъртя така, че да не скрива Мадам Окта от погледа ми. След това коленичи и зачака.
Засвирих нова мелодия и мислено изпратих нова заповед. Мадам Окта се спря и се ослуша. Когато разбра какво искам от нея, тя запълзя към Стиви. Видях го, че потрепери и облиза устни. Поколебах се дали да не отложа номера за друг път и да прибера паяка в клетката, но той като че ли се поуспокои и аз продължих.
Когато Мадам Окта стъпи на крака му, той отново потрепери, но това беше нормална реакция. Мен все още ме полазват тръпки, когато усетя косматите крачета по кожата си.
Накарах я да се изкатери по врата му и да го погъделичка по ушите. Стиви едва се сдържа да не се разсмее, страхът му напълно изчезна. Сега и моята увереност нарасна и заповядах на паяка да мине към лицето му, там изпреде паяжина около очите, спусна се покрай носа и отскочи от устните.
Стиви се забавляваше не по-малко от мен. Сега, когато имах партньор, можех да правя какви ли не нови номера.
Мадам Окта беше на дясното му рамо и се подготвяше да се спусне по ръката му, когато вратата се отвори и вътре връхлетя Ани.
По принцип Ани винаги чукаше, преди да влезе. Тя беше готино хлапе, за разлика от повечето дребни досадници на нейната възраст, и възпитано чакаше да я поканя да влезе. Но онази вечер, за лош късмет, тя направо нахлу вътре.
— Ей, Дарън, къде ми е… — започна Ани и изведнъж замлъкна.
Видя Стиви и чудовищния паяк на рамото му, чиито зъби блестяха все едно се канеше да ги забие в плътта му, и реагира по най-естествения начин.
Изпищя.
Писъкът ме изкара от релси. Извърнах глава, флейтата падна от устата ми и мисловната връзка с Мадам Окта изчезна. Паякът разтърси глава, пропълзя към шията на Стиви, оголи зъби и като че ли се ухили.
Той изплашено извика и скочи. Понечи да събори Мадам Окта, но тя се сви и ръката му мина над нея. И преди Стиви да замахне отново, паякът сведе глава и с бързината на змия заби отровните си зъби във врата му.