Филип увисва на веригите. Кръвта се лее от гърдите му като яркочервен поток. Плиска на пода като дъжд. Факлите осветяват влажния му гръбначен стълб. Някой му е разкъсал гърлото.
Облягам се на стената, сякаш някой ме е ударил. Не мога да си поема въздух. Някой продължава да повтаря:
— О, Боже, о, Боже! — отново и отново. Аз. Слизам по стъпалата, притиснала гръб към стената. Не мога да откъсна поглед от него. Не мога да отклоня очи. Не мога да дишам. Не мога да заплача.
Светлината на факлите се отразява в очите му, предизвиквайки илюзия за движение. В корема ми се надига писък и се излива през гърлото ми:
— Филип!
Нещо студено ме докосна по гърба. Седях в колата си с призрака на гузната съвест. Не беше моя вината, че Филип умря. Определено не го бях убила аз, но… но още се чувствах виновна. Някой трябваше да го спаси и след като бях последната с възможност да го сторя, това трябваше да съм аз. Вината е извънредно популярно чувство.
— Какво искаш от мен, Ричард? — попитах.
— Нищо не искам — отстъпи спътникът ми.
— Лъжите са грозно нещо, Ричард!
— Какво те кара да мислиш, че лъжа?
— Добре подострените инстинкти — предположих.
— Наистина ли е минало толкова много време, откакто за последно някой мъж се е опитал да води любезен разговор с теб?
Понечих да го погледна, но се отказах. Да, много време беше минало.
— Последният, който флиртуваше с мен, бе убит. Това кара момичетата да са по-внимателни.
Ричард помълча малко.
— Благодаря за честността, но все пак ми се ще да знам повече за теб.
— Защо?
— А защо не?
Хвана ме неподготвена.
— Откъде да знам, че Жан-Клод не ти е наредил да се сприятелиш с мен?
— Че защо му е? Свих рамене.
— Добре, нека започнем отначало. Представи си, че сме се запознали във фитнеса… — предложи Ричард.
— Във фитнеса? — смръщих се.
Той се ухили:
— Точно така. Решил съм, че изглеждаш страхотно по трико.
— Анцуг — уточних.
Учителят кимна:
— Изглеждаш сладка по анцуг.
— Предпочитам да изглеждам страхотно.
— Ако успея да те облека по трико, ще изглеждаш страхотно, анцугът получава само „сладко“.
— Добре, честно е.
— Та, говорим си за глупости и те поканвам на среща.
Погледнах Ричард:
— На среща ли ме каниш?
— Да, именно.
Поклатих глава и се обърнах към пътя.
— Не мисля, че е добра идея.
— Защо не? — поинтересува се той.
— Казах ти вече.
— Само защото някой си бил убит не значи, че всеки един ще загине.
Стиснах волана достатъчно здраво да ме заболят пръстите.
— Бях на осем, когато почина майка ми. Баща ми се ожени повторно, когато бях на десет… — поклатих глава. — Хората изчезват и не се връщат.
— Звучи зловещо — призна Ричард с нисък мек глас.
Не знам какво ме накара да го кажа. По принцип не споменавам майка си пред непознати или пред когото и да било, ако става на въпрос.
— Зловещо… — повторих тихичко. — Не знаеш колко си прав!
— Ако никога не допуснеш човек близо до себе си, няма да те наранят, така ли?
— Във възрастовата група от двадесет и една до тридесет има много малко наистина свестни мъже — уточних.
Ричард се усмихна.
— Признавам ти го. Хубавите, интелигентни и независими жени също не са в голямо изобилие.
— Стига с комплиментите, ще се изчервя!
— Не ми приличаш на човек, който се изчервява лесно!
Представих си гледката отпреди малко. Ричард Зийман гол до леглото, мъчещ се да навлече анцуга. Тогава не се бях притеснила. Сетих се за случката едва сега, когато той бе тъй близо и присъствието му изпълваше колата. Топла вълна пропълзя по лицето ми. Изчервих се в тъмното, доволна, че никой не може да ме види. Не исках да знае, че си мисля как е изглеждал без дрехи. Обикновено не го правя. Разбира се, обикновено не виждам мъжете, както майка ги е родила, преди изобщо да съм излизала на среща с тях. Като се замисля, не съм виждала мъже голи и по време на среща.
— Така, ти си във фитнеса, пиеш плодов сок и те каня на среща.
Втренчих се упорито в пътя. Продължавах да си представям гладката линия на бедрото и по-долните му части. Бях се притеснила, но колкото повече се опитвах да не мисля за това, толкова по-ясен ставаше образът.
— На кино и ресторант? — поинтересувах се.
— Не — отвърна Ричард. — Нещо уникално. Пещернячество.
— Имаш намерение да пълзим из пещера на първата си среща?
— Била ли си някога в пещера?
— Веднъж.