Выбрать главу

Кетрин провеждаше първото си парти след сватбата. Хелоуинските празненства започваха много преди здрачаване, така че да мога да се появя и аз. Когато някой си даде толкова труд, налага се да отидеш. Дявол го взел.

— Имам среща в събота — казах.

Рони спря да тича и се втренчи в мен в огледалото. Продължих напред; ако тя искаше да задава въпроси, първо трябваше да ме догони. Е, догони ме.

— Среща ли каза?

Кимнах, пестейки дъх за тичането.

— Кажи ми, Анита! — подкани ме тя смътно заплашително.

Ухилих се и й разказах редактирана версия на срещата си с Ричард Зийман. Не скрих особено много обаче.

— Бил е гол в леглото първия път, когато си го видяла? — Рони беше развеселяващо ядосана.

Кимнах.

— Срещаш се с мъже на извънредно интересни места! — сподели приятелката ми.

Затичахме се в обратна посока по пистата.

— Кога последно съм срещала мъж?

— Ами Джон Бърк?

— Освен него. Тъпаците не се броят.

Рони се замисли за малко. Поклати глава.

— Много отдавна.

— Ахъм — съгласих се.

Минахме на последния уред, последните две обиколки, след това гимнастика, душове — и край. Всъщност не обичах упражненията. Нито пък Рони. Но и двете трябваше да сме в добра форма, за да можем да избягаме от лошите типове или да ги надбягаме. Макар че не ми се е случвало да преследвам кой знае колко престъпници. Май доста по-често се мъча да им се изплъзна.

Излязохме на откритото пространство близо до тенис кортовете и стаите със солариума. Това бе единственото място, където човек може да си направи упражненията за отпускане. Винаги ги правя преди и след фитнеса. Твърде много травми имам, за да не внимавам.

Започнах бавно да въртя шия, Рони ме последва.

— Предполагам, ще се наложи да отменя срещата.

— Да не си посмяла! — възкликна приятелката ми. Покани го на купона!

Погледнах я.

— Сигурно се шегуваш! Първа среща в обкръжението на хора, които той не познава?

— А ти кого познаваш, освен Кетрин?

Права беше.

— Срещала съм новия й съпруг.

— Беше на сватбата — уточни Рони.

— О, да.

Тя ми се намръщи.

— Давай сериозно, покани го на купона, а отложете пещернячеството за другата седмица.

— Две срещи с един и същ човек? — поклатих глава. — Ами ако не си допаднем?

— Без извинения — изръмжа Рони. — Това е най-близкото до среща нещо, на което си била от месеци насам. Не го проваляй.

— Не ходя на срещи, защото нямам време за такова нещо.

— Ти нямаш време и за спане, но успяваш да го вместиш — възрази приятелката ми.

— Така е, но той може да откаже за партито. Предпочитам да не ида и аз.

— Защо?

Погледнах я косо. Тя изглеждаше достатъчно невинна.

— Аз съм съживителка, зомби кралица. Да присъствам на хелоуински купон е упадъчно!

— Не се налага да разказваш на хората с какво си изкарваш хляба!

— Не се срамувам от това!

— Не съм казала такова нещо! — възрази Рони.

Поклатих глава.

— Просто забрави. Ще направя на Ричард контрапредложение и да видим докъде ще ни доведе това.

— Значи ще ти трябва секси костюм за партито… намекна приятелката ми.

— Нищо подобно — възразих.

Тя се засмя.

— О, напротив!

— Добре де, добре, секси костюм, ако успея да намеря такъв с моя размер три дни преди Хелоуин.

— Ще ти помогна. Все ще падне нещо.

Ще ми помогне. Ще падне нещо. Звучеше многозначително. Вълнения пред среща. Кой да се вълнува, аз?

13.

В 5:15 следобед говорех по телефона с Ричард Зийман.

— Здрасти, Ричард, Анита Блейк е.

— Радвам се да чуя гласа ти! — Той сякаш се усмихваше по телефона; почти виждах усмивката му.

— Забравих, че съм поканена на хелоуинско парти в събота следобед. Започват го още през деня, за да мога да се появя. Не мога да не ида.

— Разбирам — каза той. Гласът му бе много внимателно неутрален — неутрално-весел.

— Би ли желал да ме придружиш на купона? Трябва да работя през нощта на Хелоуин, разбира се, но денят е само за нас!

— Ами пещерата?

— Другата седмица.

— Две срещи — може да стане сериозно…

— Присмиваш ми се! — озъбих се.

— Нищо подобно.

— Мамка му, искаш ли да дойдеш или не?

— Ако ми обещаеш да дойдеш с мен в пещерата точно седмица след съботата.

— Имаш честната ми дума — съгласих се.

— Сделката е сключена… — Той помълча около минута в слушалката. — Налага ли се да нося костюм на този купон?