— Какво имаш предвид?
— Ако са го закарали в сейнт-луиската градска болница, значи е в безопасност зад закалена стомана, но ако са се вслушали в мнението ми, ще е в обикновена морга. Обади се в моргата и им кажи да евакуират сградата!
— Говориш сериозно — каза Долф.
— Абсолютно.
Той изобщо не почна да спори с мен. Аз бях неговият експерт по свръхестественото и това, което казвах бе самата Божа истина, поне докато не бъдеше опровергано. Долф не ти иска мнението, освен ако не е подготвен да действа съгласно него. Беше добър шеф.
Пъхна се в колата си, най-близката до сцената на убийството, и се обади в моргата.
Облегна се на отворената врата.
— Тялото е в сейнтлуиската градска болница, рутинна практика за всички вампирски жертви. Дори онези, които специалистът по свръхестественото обяви за безопасни — усмихна ми се, когато го каза.
— Обади се в градската и се убеди, че тялото е в подземното хранилище.
— Че кой би закарал труп във вампирската морга и няма да го сложи в хранилището? — попита Долф.
Поклатих глава:
— Не знам. Но ще се почувствам по-добре, след като им звъннеш.
Той си пое дълбоко дъх. Издиша.
— Добре! — върна се на телефона и набра номера наизуст. Хубаво доказателство що за година е имал.
Стоях до отворената врата на колата и се вслушвах. Нямаше много за чуване. Никой не вдигна.
Долф си седеше и слушаше далечното звънене на телефон. Вдигна поглед към мен. Очите му зададоха въпроса.
— Все трябва да има някой там — казах.
— Аха — съгласи се той.
— Мъжът ще се вдигне като звяр — уточних. — Ще избива всичко по пътя си, освен ако повелителят не се върне да го прибере или докато наистина не умре. Наричат ги анималистични вампири. Няма научен термин за тях. Твърде са редки.
Долф затвори телефона и изхвърча от колата с вик:
— Зербровски!
— Тук, сержант! — пристигна тичешком Зербровски. Когато Долф кресне, идваш на бегом, иначе… Как върви, Блейк?
Какво ли се очакваше да отговоря — ужасно? Свих рамене и казах:
— Бива.
Пейджърът ми се включи отново.
— Мамка ти, Бърт!
— Обади се на шефа си — нареди Долф. — Кажи му да те остави на мира, мамка му!
На мен ми прозвуча като добро предложение.
Сержантът хукна да крещи заповеди. Хората му се разбързаха да се подчинят. Пъхнах се в колата му и набрах номера на Бърт.
Вдигна при първото позвъняване — не беше добър знак.
— По-добре да си ти, Анита!
— Ами ако не съм? — попитах.
— Къде, по дяволите, се губиш?
— На убийство пред пресен труп — обясних.
Това го спря за момент.
— Пропускаш си първия час.
— Аха.
— Но няма да ти викам…
— Винаги си бил разумен човек — съгласих се. — Какво става?
— Нищо, освен, че най-новият член на „Съживители“ ООД поема първите ти два ангажимента. Казва се Лорънс Къркланд. Просто го посрещни на третото съживяване, поеми останалите три, и му покажи кое как е.
— Наел си човек? Как успя да намериш някого толкова бързо? Съживителите са доста редки. Особено такива, способни на две зомбита за една нощ!
— Влиза ми в работата да търся таланти.
Долф се пъхна в колата, а аз се преместих на мястото на пътника.
— Кажи на шефа си, че трябва да тръгваш.
— Трябва да тръгвам, Бърт.
— Чакай, имаш и спешно вампирско пронизване в Сейнтлуиската градска болница.
Стомахът ми се сви.
— На чие име?
Бърт поспря, докато го изчете:
— Калвин Рупърт.
— Мамка му.
— Какво има? — попита шефът ми.
— Кога е дошло обаждането?
— Около три следобед, защо?
— Мамка му, мамка му, мамка му.
— Какво има, Анита? — попита Бърт.
— Защо е било отбелязано като спешно?
Зербровски се намъкна на задната седалка. Долф включи на скорост и пусна сирените и лампата. Маркирана кола тръгна след нас, пронизвайки с лампи мрака. Светлини и сирени, уха!
— Рупърт имал от онези завещания — уточни Бърт, дето пише, че дори и едно вампирско ухапване да има, трябва да го пронижат с кол.
Съвсем приемливо за човек, който е бил член на ХСВ. По дяволите, та и в моето завещание пишеше същото!
— Имаме ли съдебна заповед за екзекуция?
— Трябва ти само след като се е събудил като вампир. Имаме разрешение от най-близкия роднина; просто иди го набучи.
Стиснах таблото, когато заподскачахме по тесния път. По дъното на колата зачука чакъл. Притиснах слушалката на телефона между рамото и брадичката си и си закопчах колана.
— На път съм към моргата — съобщих.
— Пратих Джон напред, когато не успях да се свържа с теб — заяви Бърт.