— Преди колко време?
— Обадих му се, след като ти не реагира на повикването.
— Отзови го, кажи му да не ходи.
Сигурно съм прозвучала странно, защото шефът ми попита:
— Какво не е наред, Анита?
— Никой не ни вдигна в моргата, Бърт.
— Е, и?
— Вампирът вероятно вече се е надигнал и е избил всички, а Джон ще влезе право при него.
— Ще му се обадя — обеща Бърт.
Връзката прекъсна и аз пъхнах слушалката на място, докато се понасяхме по 21-ва нова магистрала.
— Можем да убием вампира, когато стигнем дотам — споделих.
— Това е убийство — възрази Долф.
Поклатих глава:
— Не и ако Калвин Рупърт е имал завещание.
— Имал ли е?
— Аха.
Зербровски удари с юмрук по облегалката на седалката.
— Значи ще пръснем кучия му син!
— Аха — съгласих се.
Долф само кимна.
Зербровски се хилеше. Държеше карабина.
— Това нещо със сребро ли е заредено? — попитах.
Той погледна оръжието си.
— Не.
— Моля те, кажи ми, че не съм единствената в тази кола, която използва сребърни патрони!
Зербровски се ухили. Долф обясни:
— Среброто е по-скъпо от златото. Градът не разполага с такива средства.
Знаех го, но се надявах да греша.
— И какво става, когато се изправите срещу вампири и ликантропи?
Зербровски се наведе между седалките и сподели:
— Същото, което ни се случва и срещу бандити с рязани узита.
— Например? — поинтересувах се.
— Виждат ни сметката — отвърна той.
Не прозвуча весело. И на мен не ми се стори забавно. Надявах се, че служителите в моргата просто са побягнали, но не разчитах на това.
15.
Вампирският ми комплект включваше рязана пушка със сребърни куршуми, колове, чук и достатъчно кръстове и светена вода да удавиш вампир. За нещастие, въпросният комплект си седеше в гардероба в спалнята ми. Преди го носех в багажника, с изключение на рязаната пушка, която винаги е била незаконна. Но днес, ако ме хванеха да нося вампирски комплект без заповед за екзекуция в мен, това щеше да значи автоматично изпращане в затвора. Новият закон бе влязъл в сила едва преди няколко седмици. Идеята бе да предпази някои от най-престараващите се екзекутори да не убият и после да кажат: „Олеле, извинявай!“. Аз, между другото, не съм сред най-престараващите се.
Честно.
Долф изключи сирените на около километър от болницата. Влязохме на паркинга тихо и кротко. Маркираната кола зад нас последва примера ни. Там вече имаше паркирана една служебна кола, която ни чакаше. Двамата полицаи се бяха свили в прикритието й с оръжия в ръка.
Изсипахме се от тъмните коли, също въоръжени. Чувствах се като участничка във филм на Клинт Истууд. Не виждах колата на Джон Бърк. Което означаваше, че Джон проверява пейджъра си по-често от мен. Помолих се вампирът да се намира на сигурно място зад металните стени и си обещах да реагирам незабавно на всички пейджърни съобщения. Моля те, нека поне грешката не ми струва човешки животи! Амин.
Един от униформените, който ни чакаше, се приближи патешката до Долф и каза:
— Нищо не е мръднало, откакто пристигнахме, сержант.
Долф кимна.
— Добре. Специалният отряд ще пристигне, когато може. Ние сме в списъка.
— Какво имаш предвид — в списъка? — попитах.
Сержантът ме стрелна с поглед:
— Специалният отряд разполага със сребърни муниции и ще дойдат веднага, щом могат.
— Ще ги чакаме ли? — поинтересувах се.
— Не.
— Сержант, от нас се изисква да изчакваме специалния отряд, когато се сблъскаме със свръхестествени ситуации — обади се униформеният.
— Не и ако си в Регионалния отряд за свръхестествени разследвания — отвърна сержантът.
— Би трябвало да имате сребърни куршуми — намесих се аз.
— Попълнил съм искане — отвърна Долф.
— Искане? Да, много полезно!
— Ти си цивилна. Ще трябва да изчакаш отвън. Така че не се дръж нагло — изръмжа ми той.
— Също така съм и упълномощен екзекутор на вампири за щата Мисури. Ако бях реагирала на пейджъра, вместо да го пренебрегна, за да дразня Бърт, вампирът вече щеше да е набучен на кол, а ние нямаше да сме тук. Не може да ме оставите навън. Това е no-скоро моя работа, отколкото ваша!
Долф ме позяпа една-две минути, после кимна много бавно.
— Трябваше да си затваряш устата — каза Зербровски. — И следва да чакаш в колата.
— Не искам да чакам в колата!
— Аз пък бих искал! — отвърна той.
Долф тръгна към вратата. Зербровски го последва. Аз вървях в ариегарда. Бях полицейският експерт по свръхестественото. Ако положението тръгнеше на зле тази нощ, щях да си заслужа парите по договора.