Опрях пистолета в черепа на вампира и стрелях. Задната част на главата му избухна навън в душ от фини капки кръв, парченца кост и по-тежки, по-мокри неща. Вампирът се опитваше да докопа врата на жертвата си. Следваше да умре, но не стана така.
Вместо това се дръпна назад, щракайки с окървавените си зъби. Бе поспрял само колкото да си поеме дъх между хапките. Пъхнах дулото в устата му. Зъбите заскърцаха по метала. Лицето на чудовището експлодира от горната устна до върха на темето. Долните зъби застъргаха във въздуха, но не успяха да захапят нищо. Обезглавеното тяло се надигна на ръце, сякаш се опитваше да стане. Опрях пистолета в гърдите му и дръпнах спусъка. На такова разстояние сигурно щях да успея да улуча сърцето му. Всъщност никога не съм опитвала да убивам вампири само с помощта на пистолет. Чудех се дали ще успея. Чудех се и какво ли ще стане с мен, ако не успея.
През тялото на чудовището пробяга тръпка. То изпусна дълга, безгласна въздишка.
Долф и Зербровски го влачеха назад. Мисля, че вече бе мъртво, но просто за всеки случай оценявах усилията им. Джон окъпа вампира със светена вода. Течността кипна и засъска по умиращата твар. Наистина умираше. Съвсем наистина.
Новобранецът не мърдаше. Партньорът му го издърпа встрани от мен, притискайки го към гърдите си като дете. Кръв бе слепила русата коса по лицето на младежа. Светлите му очи бяха широко отворени, втренчени в нищото. Мъртъвците винаги са слепи…
Той беше смелчага, добро момче…, нищо че не бе много по-млад от мен. Но се чувствах поне милион години по-стара, втренчена в бледото му, мъртво лице. Беше мъртъв — просто ей тъй на. Смелостта не те спасява от чудовищата. Просто намалява шансовете ти за оцеляване.
Долф и Зербровски бяха пуснали вампира на пода. Джон на практика бе яхнал трупа му с кол и чук в ръка. Не бях използвала кол от години. Карабината е моето оръжие. Но пък аз съм прогресивна убийца на вампири.
Вампирът беше мъртъв. Нямаше нужда от набучване на кол, но аз просто приседнах с гръб към стената и проследих процедурата. По-добре да се презастраховаш, отколкото да сбъркаш. Колът влезе по-лесно от обикновено заради дупката, която бях отворила. Все още държах пистолета си. Нямаше нужда да го прибирам засега. Хранилището продължаваше да тъмнее. Там, където има един вампир, често се срещат и други. Така че задържах пистолета в готовност.
Долф и Зербровски влязоха в разбитата зала с готови за стрелба оръжия. Би следвало да съм станала и да тръгна с тях, но точно в момента ми се струваше най-важно просто да дишам. Усещах притока на кръв във вените си; всяка пулсация на сърцето ми се чуваше високо. Хубаво беше да си жив, но беше твърде жалко, че не успях да спася детето. Аха, твърде жалко. Джон коленичи до мен.
— Добре ли си?
Кимнах.
— Наред съм.
Той ме погледна сякаш не ми вярваше, но не задълба във въпроса. Умен човек.
В хранилището светнаха лампите. Ярка, жълта светлина, топла като летен ден.
— Ии-сусе! — възкликна Зербровски.
Изправих се и за малко да падна — краката ми поддаваха. Джон ме хвана за ръката и аз се втренчих в него така, че ме пусна. Усмихна се леко.
— Все още си твърда като камък!
— Както винаги — съгласих се.
Двамата се бяхме срещали два пъти. Грешка. Така съвместната ни работа ставаше по-трудна, а той не можеше да преглътне факта, че аз съм женска версия на него самия. Придържаше се към старата южняшка представа за това къде е мястото на дамите. Една дама не бива да носи пистолет и да прекарва повечето си време покрита с кръв и сред трупове. За такова мнение аз имам две думички. Аха, точно тези двете.
В едната стена бе разбит голям аквариум. Вътре бе имало морски свинчета или плъхове, или зайчета.
Сега съдържаше само ярки капки кръв и късчета козина. Вампирите не ядат месо, но ако сложите малко животинче в стъклен съд и го ударите в стената, получавате разпарчетосано малко животинче. Не бе останало достатъчно да гребнеш с лъжица.
Близо до стъкларията имаше глава, вероятно мъжка, ако се съдеше по късата коса и прическата. Не се приближих повече да проверявам. Не исках да виждам лицето на човека. Бях проявила предостатъчно смелост тази нощ. Не беше останало какво да доказвам.