Знаех, че стаята представлява всъщност огромно пещерообразно хале, издялано в камъка, но единствената следа от него бе високият таван. На пода дори имаше черен килим, мек и подплатен.
Жан-Клод седеше на един от черните столове. Беше се отпуснал в него с кръстосани глезени, сплел пръсти на корема си. Бялата му риза бе простичка — съвсем обикновена, като изключим факта, че отпред беше прозрачна. Редицата копчета, илици и яката бяха плътни, но гръдният кош сияеше гол под тънък тюл. Кръстообразният белег личеше кафяв и ясен на фона на бледата кожа.
Маргьорит седеше в краката му, положила глава на коляното му като послушно куче. Русата й коса и светлорозовият костюм с панталони изглеждаха не на място в черно-бялата стая.
— Преобзавел си — отбелязах.
— Наблегнах на удобствата — отвърна Жан-Клод.
— Готова съм да се срещна с Господаря на града — заявих.
Той се поококори с въпросително изражение.
— Не искам новият ми сътрудник да се среща с него. Самоличността му явно е опасна информация в момента.
Жан-Клод изобщо не помръдна. Просто се взираше в мен, отсъстващо галейки с ръка косата на Маргьорит. Къде беше Ясмийн? В някой ковчег, надлежно завита срещу неизбежното пришествие на утрото.
Той се изправи с едно грациозно движение, оставяйки Маргьорит коленичила до празния стол. Тя изглеждаше недоволна. Усмихнах й се и тя гневно ме стрелна с поглед. Дразненето на Маргьорит беше детинско, но ме накара да се почувствам по-добре. Всеки има нужда от хоби.
Жан-Клод бръсна завесите настрани и разкри мрака. Едва сега осъзнах, че в стаята има дискретно електрическо осветление, идващо непряко от самите стени. Отвъд завесите не се забелязваше нищо, освен блясък на факли. Все едно че зад плата беше целият съвременен свят с удобствата му. А отвъд се намираха камък и огън, и тайни, които е най-добре да прошепнеш в мрака.
— Анита? — подвикна след мен Лари. Изглеждаше несигурен, може би дори уплашен. Но аз извеждах от стаята най-опасната твар в нея. Той щеше да е на сигурно място с Ървинг и Ричард, не смятах, че Маргьорит представлява опасност без Ясмийн на края на каишката.
— Остани тук, Лари, ако обичаш. Ще се върна веднага щом мога.
— Внимавай! — каза той.
Усмихнах се:
— Винаги!
Той се ухили:
— Да бе, сигурно.
Жан-Клод ми махна и аз тръгнах, следвайки жеста на бледата му ръка. Завесата се спусна зад гърба ни, отрязвайки светлината. Мракът се спусна около нас като затворена шепа. Факлите блестяха по стената отсреща, но не можеха да разсеят плътната тъмнина.
Жан-Клод ме поведе през залата.
— Не искаме сътрудникът ти да ни чува! — прошепна той в тъмното, стенейки като вятър, който удря в завесите.
Сърцето ми се блъскаше в гърдите. Как, по дяволите, успяваше да го постигне?
— Спести си ефектите за някой, когото ще впечатлиш.
— Смели слова, ma petite, но усещам между устните си сърцебиенето ти… — последното той дъхна върху кожата ми, сякаш устните му пролазиха върху основата на врата ми. Настръхнах.
— Ако искаш да си играеш игрички до след изгрев, аз нямам против, но Ървинг ми каза, че имаш информация за вампира, който ме нападна. Така ли е или това е лъжа?
— Никога не съм те лъгал, ma petite!
— О, стига!
— Частичната истина не е същото като лъжата.
— Предполагам, това зависи от мястото, на което си — казах.
Той оцени извода ми с кимване.
— Да седнем ли до онази стена, извън обсега на слушателите?
— Добре.
Той коленичи в малка локва светлина от факла. Светлината бе предназначена за мен и аз я оценявах. Но нямаше смисъл да му го казвам.
Седнах срещу него, опряла гръб на стената.
— Та, какво знаеш за Алехандро?
Жан-Клод се взираше в мен със странно изражение.
— Какво? — попитах.
— Разкажи ми всичко, случило се снощи, ma petite, всичко за Алехандро.
Така изразено, напомняше твърде много на заповед за моя вкус, но в очите и изражението му имаше нещо — неловкост, почти страх. Което бе глупаво. Защо Жан-Клод би се страхувал от Алехандро? Наистина защо? Казах му всичко, което помнех.
Изражението му стана преценяващо-безизразно, прелестно и нереално като картина. Цветовете все още присъстваха, но животът, движенията бяха изчезнали. Той сложи пръст между устните си и бавно го напъха навътре. Извади го бляскав под светлината. Протегна към мен този мокър пръст. Дръпнах се назад.