Следователно ти грешиш, когато осъждаш хората в рутинните им действия, подобно на кривогледия пророк, който ден и нощ таеше свещен гняв. Понеже твърде добре зная, че в делника церемониалът се изражда в отегчение и рутина. Понеже твърде добре зная, че в делника практикуването на добродетелта се изражда в отстъпки пред жандармите. Понеже твърде добре зная, че в делника висшите норми на справедливостта се израждат в параван за мръсни игри. Но какво значение има за мен това? Зная също, че на човека му се случва да спи. Ще се оплаквам ли тогава от инертността му? Зная също, че дървото съвсем не е цвят, а условие за цвят.
CCXIX
Пожелах да създам у теб любовта към брата. И едновременно с това създадох тъгата от раздялата с брата. Пожелах да създам у теб любовта към съпругата. И създадох в теб тъгата от раздялата със съпругата. Пожелах да създам у теб любовта към приятеля. И едновременно с това създадох у теб тъгата от раздялата с приятеля, така както тоя, който гради чешми, гради тяхното отсъствие.
Но открил, че раздялата те измъчва повече, отколкото всяка друга болка, поисках да те изцеря и да ти дам знание за присъствието. Тъй като отсъстващата чешма е още по-сладостна за човек, който умира от жажда, отколкото един свят без чешми. И дори да си в далечно изгнание завинаги, ти плачеш, когато къщата ти гори.
Аз познавам присъствия, щедри като дървета, които разстилат надалеч своите клони, за да хвърлят сянка. Аз съм този, който обитава, и ще ти покажа твоя дом.
Спомни си за вкуса на любовта, когато целуваш съпругата си, понеже зората е възвърнала цвета на плодовете, които ти нареждаш в леко полюшваща се пирамида на магарето си, тъй като се отправяш на път, за да ги продадеш на пазара. Жена ти се усмихва. Тя остава там, на прага, готова, както и ти, за работата си, понеже тя ще измете къщата, ще лъсне съдовете и ще се заеме с готвенето на храната ти, мислейки за теб заради онова угощение, което приготвя бавно и скришом, като си казва: „Дано не се върне прекалено рано, защото ще ми развали удоволствието, ако ме изненада…“ И тъй нищо не я разделя от теб, макар че наглед ти тръгваш надалече и тя желае да се забавиш. И с тебе е така, понеже твоето пътуване служи на къщата, а ти трябва да поправиш овехтяването й и да подхраниш веселието й. И си предвидил с част от спечеленото да купиш килим от дълговлакнеста вълна и сребърно колие за съпругата си. Ето защо пееш по пътя и обитаваш покоя на любовта, въпреки че наглед потегляш в изгнание. Ти градиш своя дом с малките стъпки на тояжката си, като водиш магарето, като наместваш кошниците, като търкаш очите си, защото е рано. Ти си по-обвързан с жена си, отколкото в часовете на бездействие, когато насочваш поглед към хоризонта, от прага на своя дом, без да помислиш да се обърнеш, за да се насладиш на каквото и да е от твоето царство, понеже тогава мечтаеш за далечна сватба, където желаеш да отидеш, или за някоя работа, или за някой приятел.
И сега, когато сте по-разсънени, ако магарето ти се опита да покаже усърдие, ти слушаш краткотрайния му тръс, напомнящ песен на камъчета, и обмисляш предиобеда си. И се усмихваш. Защото вече си избрал дюкяна, където ще спазариш сребърната гривна. Познаваш стария дюкянджия. Посещението ти ще го зарадва, понеже ти си най-добрият му приятел. Той ще се осведоми за жена ти. Ще те попита за здравето й, тъй като жена ти е крехка и скъпоценна. Той ще ти наговори толкова хубави неща за нея и с тъй проникновен глас, че и най-непрозорливият минувач, само като чуе толкова хвалебствия, би си помислил, че е достойна за златна гривна. Но ти ще въздъхнеш. Защото такъв е животът. Ти не си цар. Ти си зарзаватчия. И дюкянджията също ще въздъхне. И след като сте почели с въздишки недостижимата златна гривна, той ще ти довери, че предпочита сребърните. „Една гривна, ще ти обясни той, трябва преди всичко да е тежка. А златните са винаги леки. Гривната има мистичен смисъл. Тук става дума за първата брънка, която ви свързва един с друг. Сладко е в любовта човек да усеща тежестта на веригата. На красиво повдигнатата ръка, когато намества воала, накитът трябва да тежи, понеже по такъв начин той известява сърцето.“ И той ще се върне от стаичката зад дюкяна с най-тежкия от своите пръстени и ще те помоли да изпробваш тежестта му, претегляйки го със затворени очи и размишлявайки за същината на удоволствието си. И ти ще се подложиш на опита. Ще потвърдиш. И пак ще въздъхнеш. Защото такъв е животът. Ти не си водач на някой богат керван. А магаретар. И ще посочиш магарето, което чака пред вратата и въобще не е яко! И ще кажеш: „Моите богатства са толкова малко, че тази сутрин, под товара им, то тича в тръс.“ Търговецът също ще въздъхне. И след като сте почели с въздишки недостижимата тежка гривна, той ще ти довери, че в края на краищата леките гривни ги превъзхождат с качеството на изработката си, която е по-фина. И ще ти покаже желаната от теб. Защото от дни насам ти си взел решение, според твоята мъдрост, като някой държавен глава. Трябва да се задели част от спечеленото през месеца за килима от дълговлакнеста вълна, друга част за новото гребло, трета — за всекидневната храна…