И аз познавам два типа хора, говорещи ми за нова империя, която трябва да се основе. Този тук, който е човек на логиката и гради чрез разума. А пък аз наричам неговия акт „утопия“. И нищо няма да се роди, защото няма нищо в него. Същото е с онова лице, оформено от учителя по скулптура. Тъй като ако творецът може да бъде умен, то творението въобще не се създава от ума. И този човек неизбежно ще се превърне в безплоден тиран.
И другият, одухотворен от нещо силно и неоспоримо, на което не би могъл да даде име. Той може и да не е умен — както пастирът или както дърводелецът, — тъй като творението въобще не се създава от ума. И си омесва глината, без да знае какво точно ще извлече от нея. Резултатът не го задоволява: натиска с палец наляво. После натиска с палец надолу. И лицето му все повече изразява задоволство от нещо, което въобще няма име, но натежава в него. Лицето все повече заприличва на нещо, което съвсем не е лице. И аз дори не зная какво тук значи „да прилича“. И ето че това оформено лице, което е получило една неизразима прилика, е надарено със силата да пренася в теб онова, което е одухотворявало скулптора. И ти си свързан, както е бил свързан той.
Защото този тук въобще не е действал, воден от разума, а от духа. И затова ще ти кажа, че не разумът, а духът направлява света.
CLII
Ето, казах ти: „Ако не става дума за слепи роби, всички мнения се срещат у всички хора. Не че хората са непостоянни, а затова, че тяхната съкровена истина е истина, която не намира в думите дреха по своята мярка. И ти е потребно малко от това, малко от онова…“
Тъй като ти опрости нещата, свързани със свободата и принудата. И се люшкаш от едното към другото, понеже истината не е в нито едно от двете, нито помежду им, а извън тях. Но по каква случайност би могъл да обхванеш в една-единствена дума твоята съкровена истина? Това са празни кутии. И в името на какво онова, което ти е потребно, за да се извисиш, би могло да се съдържа в една празна кутия?
Ала за да бъдеш свободен със свободата на певеца, който импровизира на струнния инструмент, не трябва ли най-напред да упражня пръстите ти и да те обуча в песенното изкуство? Което е война, принуда и издръжливост.
И за да бъдеш свободен със свободата на планинеца, не трябва ли да си упражнявал мускулите си, което е война, принуда и издръжливост?
И за да бъдеш свободен със свободата на поета, не трябва ли да си упражнявал мозъка си и изковал стила си, което е война, принуда и издръжливост?
Не си ли спомняш изобщо, че условията за щастието никога не са търсене на щастието? Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Щастието, когато си създал нещо, ти е дадено като награда. И условията за щастието са война, принуда и издръжливост.
Не си ли спомняш, че условията за красотата никога не са търсене на красотата? Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Красотата, когато си завършил творбата си, й е дадена за твоя награда. И условията за красотата са война, принуда и издръжливост.
Същото е и с условията за твоята свобода. Те не са подаръци на свободата. Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Свободата, когато от теб са изтръгнали човек, е награда за този човек, който разполага с една империя, за да се упражнява. И условията за твоята свобода са война, принуда и издръжливост.
С риск да предизвикам възмущението ти ще ти кажа и това, че условията за твоето братство съвсем не са твоето равенство, понеже братството е награда и равенството се постига в Бог. Така е и при дървото, което е йерархия, ала къде виждаш някоя част да доминира над другата? Така е и при храма, който е йерархия. Ако е построен върху своята каменна основа, той се свързва в своя ключов камък на свода. И как щеше да узнаеш кой от двамата взема връх над другия? Какво е генерал без армия? Какво е армия без генерал? Равенството е равенство в империята и братството им е дадено като награда. Защото братството съвсем не е правото да се говори на „ти“, нито да се ругае. И аз казвам, че твоето братство е награда за твоята йерархия и за храма, който изграждате един чрез друг. Тъй като съм го срещал в семействата, където бащата беше почитан и където големият брат закриляше най-малкия. И където най-малкият се доверяваше на големия. Сгряващи бяха тогава техните вечери, техните празници и техните завръщания. Но ако те са разпръснати материали, ако никой вече не зависи от другия, ако те просто се блъскат с лакти и се смесват като билярдни топки, къде виждаш братството им? Щом някой от тях умре, заместват го с друг, понеже въобще не бил потребен. Искам да узная къде си и кой си, за да те обикна.