И ако съм те изтръгнал от морските вълни, от това повече ще те обичам, тъй като съм отговорен за живота ти. Или ако съм бдял и съм полагал грижи за теб, когато си бил болен — или ако си мой стар слуга, който ми е помагал като лампа, или пазачът на моите стада. И аз ще дойда при теб да пия от твоето козе мляко. И ще получа от теб и ти ще дариш. И ти ще получиш и аз ще даря. Но нямам какво да кажа на оня, който злобно се провъзгласява за равен на мен и не иска нито да зависи в нещо от мен, нито аз да завися от него. Обичам само този, чиято смърт ще разкъса сърцето ми.
CLIII
През тази нощ, в мълчанието на моята обич, поисках да изкача планината, за да погледам още веднъж града, вече подреден чрез изкачването ми в тишината и лишен от кипежа си — но се поспрях сред път, задържан от жалостта си, понеже от полята чувах да възлизат стенания и пожелах да ги проумея.
Те се носеха откъм подслонения добитък в обора. И от полските, небесните и водните твари. Защото само те свидетелствуват в кервана на живота — растението е лишено от език, а човекът, живеещ наполовина живота на духа, е започнал да си служи с мълчание. Понеже виждаш как болният, измъчван от рака, хапе устни и мълчи, а страданието му, надмогнало разместването на плътта, се превръща в дърво на духа, което простира клоните и корените си в една империя, сродна не с нещата, а със смисъла на нещата. Ето защо повече те тревожи безмълвното страдание, отколкото онова, което крещи. Безмълвното страдание изпълва стаята. Изпълва града. И колкото и да се отдалечаваш, не можеш да избягаш от него. Ако обичаш любимата, която страда далеч от теб, ето че си подвластен на нейната болка, където и да си.
И тъй, дочувах стенанията на живота. Защото животът се възобновяваше в оборите, в полята и край водата. Защото мучаха раждащите юници в оборите. Защото чувах и гласовете на любовта да се издигат от опиянени от своите жаби мочурища. Чувах и гласовете от кръвопролитието, понеже пиюкаше глухарят, хванат от лисицата, блееше козата, принесена от теб в жертва, за да се нахраниш. И се случваше понякога див хищник само с един рев да накара околността да утихне, като отведнъж си присвояваше една империя от мълчание, където всичко живо се потеше от страх. Тъй като дивите хищници се ориентират от тръпчивия мирис на страха, изпълващ въздуха. Едва изревал, всичките му жертви блясваха за него като народ от светлини.
После се отърсваха от вцепенението си земните, небесните и водните твари и подхващаха отново своето родилно, любовно или предсмъртно стенание.
„Ах!, казах си аз, това са шумовете от превоза на завещаваното, понеже животът се предава от поколение на поколение и това движение през времето напомня тежка кола, чиято ос скърца…“
Точно тогава най-сетне ми беше дадено да проумея нещо от мъчителното безпокойство на хората, тъй като те също предават същината си, преселват се извън самите себе си от поколение на поколение. И ден и нощ продължават неумолими, през градове и села тези деления сякаш на тъканта на плътта, която се разкъсва и заздравява, и почувствувах в себе си, както бих усетил рана, действието на едно бавно и вечно преображение.
„Но тези хора, казвах си, живеят не от нещата, а от смисъла на нещата и е необходимо да си предадат паролите.
Затова виждам как, още щом им се роди дете, се заемат да го учат да използва техния език, сякаш е употреба на таен код, понеже е ключ към тяхното съкровище. За да пренесат у него този дял от чудеса, те отварят с труд и мъка в душата му пътищата за превоза на завещаваното. Тъй като обладават голяма сила и тежест реколтите, които трябва да се предадат от едно поколение на друго, и трудно се поддават на формулиране.
Наистина това село излъчва сияние. Наистина е вълнуваща тази селска къща. Но ако новото поколение се настанява в къщи, за които не знае нищо, освен да ги използва, какво ще прави то в тази пустош? Защото, както е необходимо да научиш наследниците си на изкуството на музиката, за да им дадеш възможност да изпитат удоволствието от един струнен инструмент, тъй е необходимо и да ги научиш да разчитат под разпокъсаността на нещата — за да бъдат човеци, изпитващи човешки чувства — лицата на твоята къща, на твоето имение и на твоята империя.
В противен случай новото поколение ще се настани като варварин на стан в твоя град, който е превзело. И каква варварска радост щяха да извлекат те от твоите съкровища? Те изобщо не знаят как да си служат с тях, тъй като не притежават ключа на езика ти.