Убихме три хиляди от тях, защото нямахме храна.
Беше необикновен празник. Хората устроиха пещи от пясък и ги напълниха с изсушен тор, който блестеше светъл като сено. И мазнината на гарваните изпълни с благоухание въздуха. Групата за охрана около кладенеца сръчно боравеше без почивка със сто и двадесет метрово въже, което помагаше на земята да даде живот на всички ни. Друга група разпределяше водата из стана, както би се погрижила за портокалови дръвчета през сушата.
И обикалях така, с бавната си походка, гледайки как хората оживяват. После се отдалечавах от тях и щом се завърнах в самотата си, отправих към Бог тази молитва:
„Господи, в продължение на един и същ ден видях как плътта на войската ми съхне, после оживява. Тя вече напомняше кора на сухо дърво, а ето я сега бодра и жизнена. Освежените ни мускули ще ни заведат където поискаме. И все пак трябвало е един час слънце и щяхме да сме заличени от земята, ние и следата от стъпките ни.“
Чух смях и песни. Войската, която отнасям със себе си, е товар със спомени. Тя е ключ за далечни съществувания. Тя е основание на надежди, страдания, отчаяния и радости. Тя не е независима, а хилядократно обвързана. И все пак трябвало е един час слънце и щяхме да сме заличени от земята, ние и следата от стъпките ни.
Водя ги към оазиса, който трябва да покорим. Те ще са семена за варварската земя. Ще занесат нашите обичаи сред народи, които не ги познават. Тези хора, които ядат, пият и тази нощ живеят само първичен живот, скоро след като се появят в плодородните равнини, всичко там ще се промени не само в обичаите и езика, но и в архитектурата на крепостите и в стила на храмовете. Те са натежали от сила, която ще действа в течение на векове. И все пак трябвало е един час слънце и щяхме да сме заличени от земята, ние и следата от стъпките ни.
Те въобще не знаят това. Бяха жадни, сега задоволиха стомасите си. А водата на кладенеца Ел Ксур спасява поеми и градове, и просторни висящи градини — защото бях решил да ги съградя. Водата на кладенеца Ел Ксур преобразява света. И все пак един час слънце би могъл да го пресуши и би ни заличил от земята, нас и следата от стъпките ни.
Тези, които първи се върнаха оттам, казаха: „Кладенецът Ел Ксур е прозорец към живота.“ Ангелите ти бяха готови да ти съберат моята войска в големите си кошници и да я изсипят в твоята вечност като кора на сухо дърво. Ние им се изплъзнахме през това иглено ухо. Вече съм съвсем объркан. Отсега нататък, когато гледам поле с ечемик под слънцето, в равновесие между калта и светлината и способно да нахрани човек, ще виждам в него талига или таен проход, макар и да не познавам онова, на което служи за превоз или път. Видях да изникват градове, храмове, крепости и просторни висящи градини от кладенеца Ел Ксур.
Моите хора пият и мислят за стомасите си. Не усещат друго освен удоволствието на стомаха. Те са струпани край игленото ухо. И на дъното, при върха на иглата, няма нищо освен плисък на черна вода, когато някой съд я раздвижи. Ала щом се излее над сухата семчица, която не знае нищо за себе си, освен своето удоволствие от водата, тя пробужда незнайна сила, пораждаща градове, храмове, крепости и просторни висящи градини.
Вече съм съвсем объркан, ако Ти не си ключов камък на свода и мерило, и значение на едните и другите. В полето с ечемик, кладенеца Ел Ксур и моята войска аз откривам само разхвърляни материали, ако Твоето присъствие не прозира през тях, което позволява да разчета тук някой назъбен град, съграждащ се под звездите.
CLVII
Скоро се появи градът. Но не открихме нищо от него, освен червени крепостни стени с необичайна височина, презрително обърнали нещо като опако към пустинята, оголени от орнаменти, издатини, зъбери и замислени очевидно да не бъдат наблюдавани отвън.
Когато гледаш една градска крепост, и тя те гледа. Издига срещу теб кулите си. Наблюдава те иззад зъберите си. Затваря или отваря за теб портите си. Или пък й се иска да бъде обичана, да ти се усмихне и обръща към теб украшенията на лицето си. Винаги когато превземахме крепостите, ни се струваше, че те ни се отдаваха, дотолкова бяха строени с оглед на посетителя. Внушителни порти и царски улици — дали си скитник или завоевател, ти винаги си посрещнат като принц.