— Изобщо не го виждаме — рекоха другите.
— При това — продължи баща ми — хилавият се е приближил до великана и го кани, понеже е горещо, да сподели чая му. И ти не рискуваш нищо, когато носиш скъпоценни камъни, зашити в пояса си, ако споделиш чая на един хилав гърбушко.
— Разбира се, нищо — казаха другите.
— И все пак на раздяла гърбушкото отнася камъните, а търговецът се пука от яд, с намордник дори на юмруците от танца, който другият му е изиграл.
— Какъв танц? — попитаха другите.
— Този на трите зара, издълбани в една кост — отговори баща ми.
После им обясни:
— Работата е там, че играта е по-силна от предмета на играта. Ти, генерале, имаш власт над десет хиляди войници. Войниците държат оръжията. Всички те са солидарни помежду си. И все пак ти ги изпращаш да се вкарват един друг в карцера. Защото не живееш от нещата, а от смисъла на нещата. Когато смисълът на диамантите се състоеше в това да служат за залог на заровете, те изтекоха в джоба на гърбушкото.
Наобиколилите ме генерали все пак се окуражиха:
— Но как ще въздействаш на хората от града, ако отказват да те слушат?
— Ето че любовта ти към думите те кара да вдигаш празен шум. Ако хората понякога са способни да отказват да слушат, къде си видял способни да откажат да чуват?
— Оня, когото се старая да спечеля за моята кауза, може да се прави на глух за изкусителните ми обещания, ако е достатъчно твърд по душа.
— Разбира се, защото ти излизаш наяве! Но ако е чувствителен към определена музика и ти му я изсвириш, той въобще няма да чуе теб, а музиката. И ако се е съсредоточил над някакъв проблем, който го измъчва, и ти му покажеш решението, той е принуден да го приеме. Как искаш да се преструва пред самия себе си, от ненавист или презрение към теб, че продължава да търси? Ако посочиш на играча на някаква игра спасителния удар, който е търсил, без да го открие, ти придобиваш власт над него, понеже той ще ти се подчини, макар да твърди, че не те зачита. Когато някой ти даде това, което търсиш, ти го вземаш. Тази жена търси изгубения си пръстен или дума от някакъв ребус. Подавам й намерения пръстен. Или й подсказвам думата в ребуса. Тя несъмнено може да откаже да приеме от мен едното или другото от прекомерна омраза. Все пак аз придобих власт над нея, понеже я пратих да си седне. Би трябвало да е луда, за да продължи търсенето…
Хората от града все трябва да желаят, да търсят, да пазят, да отглеждат нещо. В противен случай какво биха обградили с крепостни стени? Ако ги издигнеш около маловоден кладенец и аз ти създам езеро извън тях, твоите крепостни стени падат от само себе си, защото са смешни. Ако ги изградиш около някаква тайна и моите войници край стените крещят тайната ти с цяло гърло, твоите крепостни стени също падат, понеже вече няма какво да пазят. Ако ги построиш около един диамант, а отвън аз разпилявам диаманти като чакъл, твоите крепостни стени падат, защото облагодетелствуват единствено бедността ти. И ако ги изградиш около съвършенството на един танц и същия този танц аз танцувам по-добре от теб, ти сам ще ги разрушиш, за да се научиш от мен да танцуваш…
Искам най-напред хората от града просто да ме чуят. После ще ме слушат. Ала безспорно засвиря ли с тръба под стените им, те ще си почиват спокойно по стените и изобщо няма да чуят напразното ми духане. Тъй като ти чуваш само това, което е за теб. И те извисява. Или разрешава някой твой вътрешен спор.
Ще им въздействам, макар да си дават вид, че не ми обръщат внимание. Тъй като голямата истина е, че ти съвсем не съществуваш сам. Не можеш да останеш неизменен в един променящ се свят. Без да те докосвам, мога да ти въздействам, защото искаш или не искаш, аз променям самия твой смисъл и ти не можеш да го понесеш. Ти беше владетел на една тайна, вече няма тайна, твоят смисъл се промени. Тайно заобикалям оня, който танцува и рецитира в уединение, с ехидни зрители, после вдигам завесата: изведнъж танцът му секва.
Продължи ли да танцува, значи е луд.
Твоят смисъл е създаден от смисъла на другите, независимо дали го искаш или не. Твоят вкус е създаден от вкуса на другите, независимо дали го искаш или не. Твоето действие е движение от игра. Стъпка от танц. Аз променям играта или танца и променям действието ти в друго действие.
Изграждаш крепостните си стени заради една игра, сам ще ги разрушиш заради друга.
Защото живееш не от нещата, а от смисъла на нещата.
Ще накажа хората от града в тяхното високомерие, понеже разчитат на своите крепостни стени.
А всъщност единствената ти крепостна стена е могъществото на структурата, която те оформя и на която служиш. Тъй като крепостната стена на кедъра е самата сила на семчицата му, която ще му позволи да се укрепи срещу бурята, сушата и камъните. И после можеш спокойно да я обясниш с кората, ала кората най-напред беше плод на семчицата. Корени, кора, листа и клони са семчица, която е изразила вътрешната си същност. Но зародишът на ечемика има малко сила и ечемикът противопоставя слаба крепостна стена на атаките на времето.