Защото аз презирам оня, който очерня сина си, извършил прегрешение. Той е едно със своя син. Необходимо е да го смъмри и да го осъди — наказвайки сам себе си, ако го обича — и да му набие своите истини, но не да тръгне да се оплаква от него от къща на къща. Защото тогава, ако не поеме солидарна отговорност със сина си, той вече не е баща и си спечелва почивка, която означава единствено да съществува по-малко и прилича на покоя на мъртвите. Винаги съм считал за бедни тези, които вече не знаят с какво са солидарни. Наблюдавал съм ги как винаги си търсеха някоя религия, някоя група, някакъв смисъл и събираха волни пожертвования, за да бъдат приети. Ала срещаха само призрака на прием. Истински прием има само в корените. Тъй като ти искаш да бъдеш здраво закрепен, натежал от права и задължения, и отговорен, ала не поемаш човешко бреме в живота като бремето на зидаря на строежа, нает от някой господар на роби. Ето те празен, ако станеш изменник.
Харесва ми такъв баща на извършилия прегрешение син, който сам поел върху себе си безчестието потъва в траур и покаяние. Защото той е едно със сина си. Но тъй като е свързан със своя син и поведението му е направлявано от него, той ще реагира вместо него. Защото аз не познавам никакъв път, който да има само една посока. Ако ти отхвърлиш отговорността за пораженията, няма да бъдеш отговорен и за победите.
Ако обичаш тази, която живее в дома ти и е твоя жена, а тя сгреши, няма да тръгнеш да се смесваш с тълпата, за да я осъждаш. Ти си едно с нея и ще изречеш присъда преди всичко над себе си, защото си отговорен за нея. Твоята родина е сгрешила? Настоявам да осъдиш себе си: ти си едно с нея.
Защото несъмнено ще пристигнат чужди наблюдатели, пред които ще се червиш. И за да се пречистиш от срама, ще отхвърлиш солидарната отговорност за грешките й. Ала ти всъщност се нуждаеш от нещо, с което да се почувствуваш солидарен. За тези, които са плюли по дома ти? Те са имали право, ще кажеш. Може би. Но аз искам да си съпричастен към дома си. Да се отдръпнеш от плюещите. Ти не трябва да плюеш върху себе си. Ще се върнеш вкъщи, за да проповядваш: „Какъв срам, ще кажеш, защо съм тъй грозен във вашите очи?“ Защото ако те ти влияят и те покриват с позор, а ти приемаш позора, тогава ти можеш да им повлияеш и да ги разхубавиш. Понеже си разхубавил себе си.
Твоят отказ да плюеш съвсем не е прикриване на грешките. Това е споделяне на вината, за да я изкупиш.
Тези, които престават да бъдат солидарни и сами насъскват чужденците: „Погледнете това разложение, аз нямам нищо общо с него…“ Ала не съществува нищо, с което да са солидарни. Те ще ти кажат, че са солидарни с хората, или с добродетелта, или с Бога. Ала това вече са само кухи думи, щом не означават възел от отношения. И Бог слиза до къщата, за да се преобрази в къща. И за смирения, който пали свещите, Бог е дълг към запалването на свещите. И за оня, който е солидарен с хората, „човек“ съвсем не е обикновена дума в речника му, „човек“ означава тези, за които е отговорен той. Прекалено лесно е да се измъкнеш и да предпочетеш Бог пред паленето на свещите. Ала аз не познавам човека, а човеците. Нито свободата, а свободните хора. Нито щастието, а щастливите хора. Нито красотата, а красивите неща. Нито Бог, а пламенното усърдие на свещите. И тези, които се стремят да постигнат същината другояче, а не като раждане, показват само суетата си и празнотата на сърцата си. И нито ще живеят, нито ще умрат, понеже човек не живее и не умира от думи.
Ала при оня, който изрича присъди и щом вече не е солидарен с нищо, съди за себе си, ти се спъваш в суетата му като в стена. Тъй като става въпрос за неговия образ, а не за любовта му. Вече не става дума за него като връзка, а за него като предназначен за гледане предмет. И това е съвършено безсмислено.
Тъй че ако хората от твоята къща, от твоя имот, от твоята империя те карат да се срамуваш, ти ще твърдиш неискрено, че се провъзгласяваш за чист, за да ги пречистиш, понеже си едно с тях. Ала не си едно с тях пред наблюдателите, ти реабилитираш само себе си. Защото с право ще ти кажат: „Ако те са като теб, защо не са тук да плюят заедно с теб?“ Ти ги натикващ отново в срама им и се храниш с падението им.