Но аз ще дойда в безмълвието. Ще бъда невидим шев. Няма да променя нищо в материалите, нито мястото им даже, но ще им възвърна тяхното значение, аз, незрим любовник, който заставя жената да се самоосъществи.
CLXXIX
Музикален инструмент без музикант, очарован от звуците, които издаваш. Виждал съм така детето да се забавлява, като подръпва струните, и да се радва на силата на ръцете си. Ала звуците никак не ме интересуват, аз искам да видя как се пренасяш в мен. Но нямаш какво да пренасяш, понеже теб въобще те няма, щом нехаеш да се само осъществиш. И подръпваш наслуки струните си, в очакване на по-странен звук от предишния. Защото те измъчва надеждата да срещнеш творбата сред пътя (сякаш става дума за плод, който да намериш извън себе си) и да върнеш обратно в плен своята поема.
Но аз искам да си семе със здрави устои, което усвоява почвата наоколо заради своята поема. Искам да си с изградена душа, вече готова за любовта — а не търсещ във вечерния вятър някакво лице, което да те плени, понеже в теб няма нищо за пленяване.
Така ти възхваляваш любовта.
Така ти възхваляваш справедливостта. А не справедливите неща. И лесно ще станеш несправедлив в частните случаи, за да й услужиш.
Ще възхваляваш любовта към ближния, но лесно ще станеш жесток в частните случаи, за да й услужиш.
Ще възхваляваш свободата и ще струпваш в твоите затвори тези, които въобще не пеят като теб.
И тъй, аз познавам справедливи хора, а не справедливостта. Свободни хора, а не свободата. Хора, одухотворени от любовта, а не любовта. Както не познавам нито красотата, нито щастието, а щастливи хора и красиви неща.
Ала е трябвало най-напред да се действа и да се гради, и да се учи, и да се твори. После идват наградите.
Но те, обитаващи парадното си ложе, считат, че е по-просто да достигат същността, без преди това да градят многообразието. Същото е при пушача на хашиш, който си доставя за няколко гроша опияненията на твореца.
Те приличат на проститутките, отворени за вятъра. И кой ще им поднесе някога любовта?
CLXXX
Презирайки дебелашкото чревоугодие, аз го понасям само като условие за нещо по-възвишено от него, както е при зловонната грубост на каналджията, която е условие за излъскването на града. Защото научих, че едно нещо не е обратното на друго и че съвършенството е смърт. Така понасям лошите скулптори като условие за добрите скулптори, лошия вкус като условие за добрия вкус, вътрешната принуда като условие за свободата и дебелашкото чревоугодие като условие за издигане, което въобще не идва от него и не е заради него, а само от онези и заради онези, които то подхранва. Защото като се плати на скулпторите тяхната скулптура, коремът изпълнява ролята на необходимо хранилище — откъдето добрият поет ще черпи зърното, с което ще преживее, зърно, което е било ограбено от труда на орача, понеже той получава в замяна само една поема, за която не ще и да знае, или една скулптура, която често дори няма да му бъде показана, и така, ако няма грабител, нямаше да оцелеят скулпторите — малко ме е грижа, че хранилището носи име на човек. Той е само талига, път и проход.
И ако ти упрекваш хранилището на зърното, че на свой ред е хранилище на поемата и на скулптурата, и на двореца, и по такъв начин те са незаконно отнети от ухото или от погледа на народа, аз ще ти отговоря най-напред, че точно обратното, суетата на чревоугодника ще го тласне да изложи на показ своите чудеса, и това е съвсем очевидно в случая с двореца, понеже една цивилизация въобще не почива на употребата на създадените предмети, а на пламенността на съзиданието, както е при тези империи — вече ти говорих за тях, — които се отличават с блестящо танцово изкуство, въпреки че нито чревоугодникът в своите витрини, нито народът в своя музей не затварят изтанцувания танц, тъй като той не може да се превърне в запас.
И ако упрекнеш чревоугодника, че в десет случая срещу един е с просташки вкус и облагодетелствува поетите, възпяващи лунната светлина, или скулпторите, копиращи модела, аз ще ти отговоря, че малко ме е грижа, понеже, ако пожелая цвета на дървото, трябва да приема цялото дърво и по същия начин приемам усилието на десет хиляди лоши скулптори, заради появата на един-единствен, който заслужава внимание. Тъй че аз изисквам десет хиляди хранилища на лош вкус, срещу един-единствен, който да умее да отличава.
Ала безспорно, ако не съществуват противоположности, и ако морето е условие за кораба, все пак има кораби, които са погълнати от морето. И може да има чревоугодници, които да са нещо различно от талига, път и превоз, следователно условие, и поглъщат народа заради единственото удоволствие да храносмилат. Не бива морето да поглъща кораба, принудата да поглъща свободата, лошият скулптор да поглъща добрия скулптор и чревоугодникът да поглъща империята.