Тук ти ще поискаш от мен да ти разкрия чрез моята логика една система, която ще ни спаси от гибелта. Няма такава. Ти въобще не питаш как да се подреждат камъните, за да се съединят в катедрала. Катедралата изобщо не принадлежи към техния етаж. Тя е плод на архитекта, който е доставил семчицата, а пък тя привлича и насочва в определено русло камъните. Трябва мен да ме има и от моята поема да се създаде влечението към Бог, тогава то ще привлече и насочи в определено русло и благосклонността на народа, и семената от хранилището, и постъпките на чревоугодника за Неговата Слава.
Не мисли, че се интересувам от спасяването на хранилището заради това, че то носи име. Аз не спасявам зловонната миризма на каналджията заради самата нея. Каналджията е само път, талига и превоз. Не мисли, че се интересувам от омразата на материалите към каквото и да било, което се различава от тях. Моят народ е само път, талига и превоз. Презиращ музиката, както и ласкателството на първите, омразата, както и ръкоплясканията на вторите, и служещ единствено на Бог през тях, от хребета на моята планина, където аз съм по-самотен, отколкото глиганът от пещерите, и по-неподвижен от дървото, което просто, в течение на времето, превръща камъните в шепа цветя за семена, които то е предоставило на вятъра — и така полита в светлина слепият хумус — оставайки извън фалшивите спорове в моето непоправимо изгнание, не бях нито за едните срещу другите, нито за вторите срещу първите, издигнал се над кланове, партии, съзаклятнически фракции, воюващ единствено за дървото срещу частите на дървото, и за частите на дървото в името на дървото; кой ще възрази против мен?
CLXXXI
Водех вътрешен спор за това, че можех да заведа моя народ до светлината на истините само чрез делата, не чрез думите. Тъй като е важно животът да се гради като храм, за да придобие облик. И какво щеше да правиш със съвсем еднакви дни, като подредени един до друг камъни? Ала когато остарееш, казваш: „Аз празнувах празника на моите предци, възпитавах синовете си, после им дадох съпруги, после няколко, вече изградени, които Бог ми прибра — защото той изчерпва силите им за своята слава, — благочестиво погребах.“
Защото и с теб е така, както с чудесното зърно, което издига земята до ранга на химн и го поднася на слънцето. После ти издигаш това жито до ранга на светлина в погледа на любимата, която ти се усмихва, после тя оформя в теб думите на молитвата. И щом засея семена, и с тях значи вече е така, както с една прочетена вечерна молитва. И аз съм този, който върви бавно, разпръсквайки житото под звездите, и не мога да преценя своята роля, ако си остана късоглед, забил нос в него. От семето ще покълне клас, класът ще се превърне в човешка плът, и от човека ще произлезе храмът в прослава на Бог. И ще мога да кажа за житото, че то има силата да съединява камъните.
За да стане земята светилище, достатъчна е една крилата семчица, предоставена на волята на ветровете.
CLXXXII
Ще прокарвам браздата си, отначало без да разбирам. Просто ще вървя… Аз съм едно с империята и тя е едно с мен, напълно ми е невъзможно да различа себе си от нея. Нямам какво да очаквам от нещо, което най-напред сам не съм създал като баща на моите синове, които са моя плът. Нито щедър, нито скъперник, нито жертвуващ себе си, нито не призоваващ към жертви, защото ако срещна смъртта на крепостните стени, аз съвсем не се жертвувам за града, а за себе си, който съм едно с града. И несъмнено умирам за това, за което живея. Ала ти търсиш като предмет за продан великите животворни радости, които ти бяха дадени преди всичко като награда. Така градът в сърцето на пясъците се превръщаше за теб в пурпурен цвят с изобилна плът, и ти я докосваше, без да се умориш да й се радваш. Когато се разхождаш по широките му стъпала и изпитваш удоволствие от големите купчини разноцветни зеленчуци, от пирамидите от мандарини, разположени като Столици сред провинцията на своето ухание, и най-вече от подправките, които въздействат като диамант, понеже само една щипка от този сладък пипер, който ти бяха донесли от далечни страни върволицата платноходи под двувърхия си дълъг флаг, съживява у теб усещането и за солта на морето, и за катрана на пристанищата, и за миризмата на кожените ремъци, които, сред безкрайната пустош, когато ти крачеше към чудото на морето, бяха изпълвали с благоухания твоите кервани. Ето защо казвам, че ти си създал въодушевлението на пазара за подправки чрез мазолите, драскотините, отоците и несгодите на собствената ти плът.