Ала никой, безспорно, не мисли отвъд собствената си личност. И добре, че е така. Важно е златарят да обработва среброто, без да се разсейва. Геометърът да мечтае за геометрията. Царят — да царува. Защото те са условие за вървежа. Както и майсторите на гвоздеи да пеят химните на майсторите на гвоздеи, а дърводелците — химните на дърводелците, въпреки че те бдят над раждането на кораба. Но за тях е благотворно да получат познание за платнохода от поемата. Няма да намалее обичта им към техните дъски и гвоздеи, а точно обратното, те ще са разбрали, че намират себе си и придобиват съвършенство в този дълъг крилат лебед, захранван от морските ветрове.
И тъй, макар твоята цел поради самия факт на своето величие въобще да не ти спестява труда да пометеш още веднъж стаята си по изгрев-слънце или да засееш тази шепа ръж след толкова други, да повториш това движение в работата си или да научиш сина си на нова дума или молитва — познанието за платнохода трябва да те накара да обичаш, а не да презираш своите дъски и гвоздеи, — така аз искам да знаеш със сигурност, че не става дума нито за храната ти, нито за молитвата ти, нито за оранта ти, нито за детето ти, нито за празника, честван сред близките ти, нито за предмета, с който почиташ своя дом, защото те са само условие, път и преход. Знаейки, че като те предупредя за това, аз ще те накарам повече да почиташ, а не да презираш едните и другите, както ще заобичаш и опознаеш по-добре пътя и завоите му, и дъха на шипките му, и нивята, и наклоните му покрай хълмовете, ако той е не безплодно лъкатушене, което те отегчава, а път, отвеждащ към морето.
И не позволявам да казваш: „Какъв смисъл има за мен да мета, да нося този товар, да изхранвам това дете, да познавам тази книга?“ Защото ако е добре да спиш, да мечтаеш за супата, а не за империята, както правят часовоите, добре е и да бъдеш готов за посещението, което с нищо не се предвещава, ала прояснява за миг погледа и слуха ти и превръща тъжното ти метене в служба на един култ, който не може да бъде обхванат с думи.
Така всеки удар на сърцето ти, всяко страдание, всяко желание, всяка меланхолия привечер, всяко хранене, всяко усилие в труда, всяка усмивка и умора в наниза на дните, всяко събуждане и сладко заспиване придобиват смисъла на Бог, който се разчита през тях.
Нищо няма да намерите, щом се превърнете в уседнали, щом повярвате, че самите вие сте готов запас сред вашите запаси. Защото не съществуват никакви запаси и който престане да се развива, умира.
CXCIII
Защото твоето равенство те съсипва. Ти казваш: „Нека се подели този бисер между всички. Всеки един гмуркач би могъл да го намери.“
И морето вече не е вълшебно, извор на радост и чудо на съдбата. И гмуркането на тоя или оня вече не е церемониал на едно чудо и прекрасно като легендарно приключение заради някоя черна перла, открита преди години от някой друг.
Защото тъй както желая ти да отделяш настрана цяла година, да се свиваш и да се лишаваш, за да спестиш за единствения празник, чийто смисъл изобщо не се крие в положението му на празник, понеже празникът трае само един миг — празникът е излюпване, победа, посещение на принца, но неговият смисъл е да изпълни за теб цялата година с уханието на желанията и на спомена за наградата, тъй като пътят е хубав само когато води към морето — и ти подготвяш гнездото с оглед на излюпването, което въобще не е от естеството на гнездото, и понасяш несгоди в битката с оглед на една победа, която изобщо не е от естеството на битката, и в продължение на година подреждаш дома си за принца — така аз искам и да не изравняваш единия с другия в името на някаква безсмислена справедливост, защото няма да направиш равни стария и младия и твоето равенство винаги ще куца. И подялбата на бисера няма да донесе нищо на никого, а аз искам да се откажеш от жалкия си дял, за да може този, който ще намери непокътнатия бисер, да се прибере вкъщи целият засиял в усмивка и когато жена му го попита, да каже: „Познай!“, и да покаже затворената си шепа, понеже иска да подразни любопитството и да се порадва в себе си на щастието, което е способен да носи само като разтвори пръсти…
И всички стават по-богати. Понеже той е доказателство за това, че претърсването на морето е нещо различно от окаян тежък труд. Така и любовните предания, изпети от моите разказвачи, възпитават у теб вкус към любовта. И красотата, която възхваляват, разхубавява всички жени. Защото щом съществува една жена, заслужаваща човек да умре заради сладостта да я плени, самата любов, чрез нея, си заслужава човек да умре и от това всяка жена придобива очарование и става по-хубава, понеже всяка една навярно крие в своята тайна личното съкровище на един прекрасен бисер, както морето.