И ти вече няма да се приближиш до някоя от тях, без да ти се поразтупти сърцето, както гмуркачите от Кораловия залив, когато се сливат с морето.
Ти си несправедлив към делничните дни, когато подготвяш празника, но бъдещият празник ги изпълва с ухание и ти си по-богат от това, че го има. Несправедлив си към самия себе си, когато не получаваш дял от бисера на съседа, ала бисерът, който му се пада, ще озари идните ти гмуркания така, както изворът, за който говорих, течащ в сърцето на далечния оазис, омагьосва пустинята.
Ах! Твоята справедливост изисква дните да си приличат помежду си и хората да си приличат помежду си. Ако жена ти крещи, ти можеш да я изпъдиш, за да си избереш друга, която не крещи. Защото ти си шкаф, в който се държи подарък, а не си получил своя. Но аз желая да се увековечава любовта. Има любов само там, където изборът е неотменяем, понеже е важно на човека да му поставят предели, за да се самоосъществи. И удоволствието от засадата, от улавянето и пленяването е нещо различно от любовта. Тъй като твоето значение тогава е да бъдеш ловец. Значението на жената — да бъде твой обект за пленяване. Затова веднъж пленена тя вече не струва нищо, понеже е послужила за целта. Какво е за поета написаната поема? Нейното значение е творчеството да се развива и занапред. Но ако съм затворил вратата зад семейството в твоя дом, необходимо е ти да продължиш по-нататък. Твоето значение е да бъдеш съпруг. Значението на жената — да бъде съпруга. Аз изпълних думата с по-важен смисъл и ти казваш сериозно: „Моята съпруга…“ с искрено чувство в сърцето си. Ала откриваш други радости. И други страдания, разбира се. Но те са условие за твоите радости. Можеш да дадеш живота си за нея, понеже тя е едно с теб, както ти си едно с нея. Ти не даваш живота си за своята пленница. И верността ти е вярност на вярващ, а не на уморен ловец. Верността на ловеца е друга и носи досада, а не светлина.
И несъмнено има гмуркачи, които въобще няма да открият бисера. Има хора, които ще намерят само отегчение в постелята, която са избрали. Ала несретата на първите е условие за сиянието на морето. Което придобива стойност за всички, също и за тези, които нищо не са открили. И нещастието на вторите е условие за сиянието на любовта, която придобива стойност за всички, също и за тези, които са нещастни. Тъй като желанието, съжалението, тъгата по любовта са по-ценни от покоя на добитък, останал чужд на любовта. Както във вътрешността на пустинята, където се измъчваш от жажда сред тръните, ти предпочиташ да жалиш за изворите, вместо да забравиш, че ги има.
Защото в това се крие тайнството, което ми беше дадено да проумея. Тъй както ти създаваш устоите на това, с което се занимаваш — независимо дали воюваш за него или против него — и затова воюваш лошо, когато го правиш единствено от омраза към бога на твоя враг, и ти е потребно преди всичко да воюваш от любов към своя бог, за да приемеш смъртта — така си просветлен, закърмен и извисен от това, което жалиш, желаеш или оплакваш, точно толкова, колкото от пленените неща. И майката с набразденото лице, в което траурът, придобивайки своя смисъл, се е преобразил в усмивка, живее от спомена за мъртвото си дете.
Ако унищожа за теб условията на любовта, за да ти позволя повече да не страдаш от нея, какво ще ти донеса? Нима една пустиня без никакъв извор е по-приятна за тези, които са изгубили пътя и умират от жажда?
А аз казвам, че ако изворът е бил добре вграден и възпят в сърцето ти, когато вече си на път да се слееш с пясъка и да съблечеш своята обвивка, той влива в теб спокойни води, които не са от нещата, а от смисъла на нещата, и аз ще съумея още веднъж да изтръгна усмивка от лицето ти, припомняйки ти сладостната песен на изворите.
Как няма да ме последваш тогава? Аз съм твоето значение. С едно съжаление аз омагьосвам твоя пясък. Откривам ти любовта. От едно ухание създавам империя.
CXCIV
Искам да ти отворя очите, защото грешиш по отношение на церемониала. Мислиш, че той е ненужно построение или излишно украсяване. Смяташ, че оня, който изпитва любов, е потискан от правилата, сякаш продиктувани от някакъв чудноват бог, който в най-добрия случай би ги определил само за да те поощри в едно, като те окастри в друго, както осакатяването на чувството би могло да бъде необходимо условие за някакъв вечен живот, а всъщност правилата формират от теб един или друг човек и като те възпират, едновременно с това ти създават устои, понеже се сблъскваш с тези граници, когато си изграден — и дървото придобива очертания според силовите линии, заложени в семчицата му. Но аз го казах по повод на образа, когато той е хубав. Образът е гледна точка и вкус на нещата. И от тази гледна точка ти мислиш по различен начин за обеда или вечерята, за почивката, за молитвата, за играта и за любовта. Непознато ми е разпределянето по чекмеджета, защото ти съвсем не си сбор от отделни парчета, а една неделима цялост, която обсебва. И ако изменя носа в това лице от камък, изваяно от моя скулптор, трябва също да изменя ухото или по-точно, с това съм изменил цялото влияние и въздействие на ухото. Следователно, ако ти налагам веднъж годишно да се проснеш на земята с лице към пустинята, за да почетеш пеещия оазис, скрит в гънките й, ти ще преоткриеш тайнството му в жената, в труда или дома. По такъв начин, дарявайки ти едно звездно небе, аз съм те преобразил в отношенията ти с роба, с царя, със смъртта. Ти си корен — хранител на листата — и ако те изменя в корена, изменят се и листата ти. И въобще не съм виждал хора, преобразени от доводите на логиците, не съм виждал да се приобщават дълбоко към друга вяра под влияние на надутите проповеди на кривогледия пророк. Но обръщайки се към тях в същината им, чрез играта на един церемониал, аз съм ги открил за моята светлина.