Цветята радват очите. Ала най-красивите са тези, с които обкичих морето, за да отдам почит към мъртвите. И никой никога няма да ги съзерцава.
Този тук говори в името на своето минало. Казва ми: „Аз съм този, който…“ Приемам впрочем да го почитам при условие, че е мъртъв. Но от единствения истински геометър, моя приятел, аз никога не съм чувал да се възгордее от своите триъгълници. Той беше служител на своите триъгълници и градинар в градина от знаци. Една нощ, когато му казвах: „Ето че си горд с работата си, ти даде много на хората…“, той най-напред замълча, после ми отвърна:
„Изобщо на става дума за даване: аз презирам този, който дава или получава. Как бих могъл да боготворя ненаситния ламтеж на принца, който настойчиво изисква подаръци? Същото е и с тези, които се оставят да бъдат погълнати. Така величието на принца отрича тяхното величие. Трябва да се избере между едното и другото. Презирам обаче принца, който ме принизява. Аз съм от неговия дом и негов дълг е да ме извисява. И ако аз съм извисен, аз възвеличавам моя принц.
Какво съм дал на хората? Аз съм един от тях. Аз съм тяхната част размисъл върху триъгълниците. Чрез тях всеки ден съм ял хляба си. И съм пил млякото от козите им. И съм се обувал с кожите на воловете им.“
Аз давам на хората, но получавам всичко от хората. Къде се крие превъзходството на единия над другия? Ако давам повече, получавам повече. Ставам част от една по-благородна империя. Ти го виждаш добре при твоите най-обикновени банкери. Те не могат да живеят от самите себе си. Отрупват някоя куртизанка с богатството си от смарагди. Тя блести. От този момент те са приобщени към този блясък. Ето ги доволни, че лъщят така хубаво. И все пак са бедни: те са само отблясък от една куртизанка. Друг един отдаде всичко на царя. „На кого принадлежиш? — На царя.“ Ето че той блести с истински блясък.
CXCVII
Познавах човека, който принадлежеше само на себе си, понеже презираше дори куртизанките. Говорил съм ти за оня министър с обемист корем и тежки клепачи, който, след като ме бе предал, наруши дадената клетва и се отрече от съучастниците си в часа на мъчението, предавайки по такъв начин самия себе си. И как не би предал и единия, и другия? Ако ти произхождаш от един дом, от едно имение, от един бог, от една империя, ти ще спасиш чрез жертвата си това, на което принадлежиш. Така е със скъперника, който е едно със съкровището си. Той е превърнал в свой бог един рядък диамант. Той ще умре, защитавайки го от крадците. Но съвсем не е така с чревоугодника. Той се смята за идол. Неговите диаманти са едно с него и му правят чест, но той не е едно с тях в замяна. Той е граничен знак и стена, а не път. И ако сега ти имаш власт над него и го заплашиш, в името на какъв бог ще умре той? В него няма нищо освен корем.
Любов, която се излага на показ, е вулгарна. Който обича, съзерцава и общува в мълчание със своя бог. Клонката е намерила своя корен. Устните са намерили своята кърмеща гръд. Сърцето влага усилията си в молитвата. Аз нямам какво да правя с чуждото мнение. Така скъперникът сам крие от всички съкровището си.
Любовта е безмълвна. Ала обемистите форми прибягват до барабаните. Какво са обемистите форми, ако въобще не са изложени на показ? Какво е един идол без поклонници? Нищо не представлява изображението от боядисано дърво, което дреме под отпадъците в плевнята.
Тъй че моят министър с обемист корем и тежки клепачи имаше навик да казва: „Моето имение, моите стада, моите дворци, моите златни канделабри, моите жени.“ Много необходимо беше той да съществува. Той обогатяваше поклонника, който се просваше на земята пред него. Така и вятърът, който няма нито тегло, нито мирис, разбира, че съществува, като набраздява житата. „Аз съществувам, мисли си той, понеже превивам.“
Тъй моят министър се радваше не само на възхищението, но и на омразата. Тя стигаше до ноздрите му като доказателство за собствената му значимост. „Аз съществувам, понеже изтръгвам викове.“ Затова той минаваше като волска кола през корема на народа.
Също така в него нямаше нищо освен вятър от вулгарни думи, изпълващи един мех. Защото за да съществуваш, е важно да израства дървото, с което си едно. Ти си само пренос, път и преход. Искам да видя твоя Бог, за да повярвам в теб. А моят министър беше само яма за трупане на материали.