Тъй че след като бях отхвърлил с презрение, че съкровището би могло да бъде обогатяване, след като бях отхвърлил с презрение, че то би могло да бъде награда, след като бях отхвърлил с презрение, че то би могло да се преобрази в кораб от камък, напълно неудовлетворен в търсенето на едно лъчезарно лице, което разхубавява човешките сърца, аз се отправих да размишлявам в мълчание.
„Там има, мислех си, само тор и бунище. Не съм прав да твърдя, че изтръгвам от него някакво друго значение.“
CXCIX
Затова помолих Бог да ме научи и в добротата си той ме накара да си спомня за керваните, поели към свещения град, въпреки че не разбрах в началото с какво едно видение на камилари и слънце може да хвърли светлина в спора ми.
Видях те, мой народе, как подготвяш по моя заповед поклонението. Винаги съм вкусвал като несравним мед трескавостта на последната вечер. Защото ти подготвяш похода така, както би снабдил кораб с въжета и платна, след като си го построил, и той, който преди е имал смисъл на скулптура или храм, които изхабяват чуковете и те насърчават в изобретенията, изчисленията и могъществото на ръката ти, сега придобива смисъл на пътуване, понеже ти го обличаш за вятъра. Същото е с дъщеря ти, която си отгледал и възпитал и чиято любов към накитите си наказвал; но изгрява денят, когато я очаква съпругът, и тази сутрин ти се разоряваш, за да я отрупаш с ленени тъкани и златни гривни, понеже при теб също става дума за пускането на един кораб в морето.
Тъй че, привършил със струпването на провизиите и заковаването на сандъците, ти царствено минаваше между животните, погалваше едното, хокаше другото, помагайки си с коляно, за да попристегнеш този кожен ремък, и вече повдигнал товара, си изпълнен с гордост, че не го виждаш да се плъзга нито наляво, нито надясно, знаейки, че като го люлеят силно при клатушкането на походката си, при спъването о камъните и колениченето през почивките, животните ще го задържат все пак висящ в еластично равновесие, подобно на портокаловото дърво, което се поклаща от вятъра, без да застраши товара си от плодове.
Тогава усещам пламенното ти усърдие, о, мой народе, приготвящ пашкула на твоите четиридесет дни път в пустинята, и глух за вятъра на думите, никога не съм се излъгал в теб. Защото докато се разхождах в нощта преди заминаването, в мълчанието на моята обич, сред скърцането на ремъците, пръхтенето на животните и сърдитите препирни по повод пътя, който трябва да се следва, или избора на водачите, или отредената роля на всеки един, аз въобще не се учудвах, че ви чувам не да хвалите пътуването, а, напротив, да описвате в черни краски страданията на миналогодишния поход и пресъхналите кладенци, и палещите ветрове, и ухапванията от змии, опнати като невидими нерви в пясъка, и засадата на разбойниците, и болестта и смъртта, знаейки, че в това се крие само свенливостта на любовта.
Защото е добре да се преструваш, че въобще не си въодушевен от своя бог, като възхваляваш от самото начало позлатените куполи на свещения град, тъй като твоят бог съвсем не е готов подарък, нито запас, дълбоко скътан някъде за теб, а празник, увенчаващ церемониала на твоите несгоди.
Те се интересуваха преди всичко от материалите за извисяването си, както и строителите на платнохода, които ще ми вдъхнат недоверие, щом твърде рано заговорят за платна, вятър и море, от страх да не занемарят дъските и гвоздеите, подобно на бащата, който би помолил твърде рано дъщеря си да стане хубава. Обичам химните на майсторите на гвоздеи и на дърводелците, понеже те възхваляват не готовия запас, който е празен, а извисяването към кораба. И след като корабът е снабден с въжета и платна, когато е придобил смисъл на пътуване, аз искам да чуя как моите моряци възпяват не чудесата на острова, а опасностите на морската обсада, защото тогава виждам тяхната победа.
Те сами откриват в своето страдание път, талига и пренос. И ти се показваш късоглед и лековерен, ако ти се случва да се разтревожиш от жалбите, както и от ругатните, с които подхранват сърцата си, и им пратиш певци със сладникави славослови, които ще отрекат опасностите на жаждата и ще им възхвалят благодатните залези в пустинята. Тъй като малко ме блазни щастието, лишено от всякаква форма. Ала ме направлява разкритието на любовта.
И тъй потегля на път керванът. И от този момент започват тайното храносмилане и мълчанието, и сляпата нощ на пашкула, и отвращението, и съмнението, и болката, защото всяко преображение е болезнено. Вече ти подхожда не да се разпалваш, а да останеш верен, без да разбираш, понеже няма какво да очакваш от себе си — този, който си бил вчера, трябва да умре.