Ти не разполагаш със запечатаните в теб съкровища от радост, които преди часа въобще не е разрешено да отключваш. Голямо е наистина удоволствието, изпитвано при шахматната игра, когато победата увенчава твоята находчивост, ала съвсем не е в моя власт да ти доставя това удоволствие като подарък извън церемониала на играта.
Ето защо искам на етажа на дъските и гвоздеите да пееш химните на майсторите на гвоздеи и на дърводелците, а не химна на кораба. Тъй като аз ти предлагам скромните победи на гладката дъска и на изкования гвоздей, които ще изпълнят със задоволство сърцето ти, ако отначало си вървял към тях. Хубаво е твоето неодялано дърво, когато се бориш за гладката дъска. Хубава е твоята гладка дъска, когато се бориш за кораба.
Познавах оня, който, макар да се подчиняваше на церемониала на шахматната игра, тайно се прозяваше и местеше в отговор ходовете си с безучастна снизходителност, както закоравелият по сърце се съгласява да развлича децата.
— Погледни моята бойна флота — казва седемгодишният капитан, който е наредил пред теб три камъчета.
— Хубава бойна флота наистина — отговаря закоравелият по сърце, който преценява камъчетата с тъп поглед.
Който от тщеславие нехайно пропуска да прецени като съществен церемониала на шахматната игра, изобщо няма да усети вкуса на своята победа. Който от тщеславие нехайно пропуска да си създаде свой бог от дъските и гвоздеите, изобщо няма да построи кораба.
Драскачът, който никога няма да построи нищо, предпочита химна на кораба пред химна на майсторите на гвоздеи и на дърводелците, понеже е изтънчен; щом като корабът е подготвен за път, пуснат на вода и с издути от вятъра платна, вместо да ми заговори за непрестанната борба с морето, той вече ще ми възхвалява пеещия остров, който несъмнено осмисля дъските и гвоздеите, после осмисля борбата с морето, но при условие, че не си подценил нищо от последователните преображения, в резултат на които този остров ще се роди. Ала тоя тук, още при вида на първия гвоздей, оплетен в разложението на мечтата, ще ми възпее пъстроцветни птици и залези над коралите, които ще ме отвратят, защото предпочитам хрупкавия хляб пред подобни сладости, които, на всичко отгоре, ще ми се сторят подозрителни, тъй като има дъждовни острови, където птиците са сиви, и за да обикнем острова, когато стигнем до него, аз бих желал да чуя химна, който би накарал сърцето ми да откликне на сивото небе от безцветни птици.
Но аз, който не се мъча да строя без камъни моята катедрала и стигам до същността само като увенчаване на многообразието, аз, който не бих схванал нищо от цветето, ако не съществуваше едно самобитно цвете с определен брой венчелистчета, а не друг, с такъв избор на багрите, не друг, а аз, който съм изковал гвоздеите, рендосал дъските и поел един подир друг опасните тласъци от рамото на морето, аз мога да ти възпея острова, оформен и богат със същина, който съм изтръгнал със собствените си ръце от моретата.
Така е и с любовта. Ако моят драскач ми я възхвалява в нейната всеобхватност, какво ще науча за нея? Но жената, която е своенравна, ми разкрива един път. Тя говори така, а не иначе. Усмихва се така, а не иначе. Никоя не прилича на нея. И все пак, ето че привечер, когато се облакътя на прозореца, вместо да се сблъскам със своеобразната стена, струва ми се, че откривам Бога. Защото ти са потребни истински пътеки, с такива извивки, с такъв цвят на земята и такива шипки от двете страни. Само тогава ти отиваш някъде. Който умира от жажда, в мечтите си крачи към изворите. Обаче умира.
Така е и с моето милосърдие. Ето че започваш да декламираш за насилията над деца и ме хващаш да се прозявам. Ала ти не си ме отвел никъде. Казваш ми: „При онова корабокрушение са се удавили десет деца…“, ала аз не разбирам нищо от аритметика и няма да заплача два пъти по-силно, ако броят им е два пъти по-голям. Впрочем, въпреки че стотици хиляди от тях са умрели от основаването на империята, случва ти се да изпитваш наслада от живота и да си щастлив.
Ала аз ще заплача за някое, ако ти съумееш да ме отведеш до него по своеобразната пътека и както чрез това цвете достигам до цветята, случва се така, че чрез него аз ще преоткрия всички деца, ще заплача, и то не само за всички деца, но за всички хора.