— Съжалявам — каза той. — Това беше единственото средство. Тежък случай на хистерия — спазми на палците. Можеше да се нарани. Нямах нито упойка, нито нищо. Но както и да е, подейства.
— Да, подейства.
— Оставете я да поплаче — каза Андрю. — Това е добър отдушник. Ще се оправи напълно след няколко минути.
— Но чакайте — бързо каза тя. — Трябва да я придружите до вкъщи.
— Добре — каза Андрю с най-деловия си професионален тон.
След пет минути Топи ле Рой беше в състояние да приведе в ред лицето си, а това беше дълга операция, подчертавана от време на време с хлипания.
— Нали не изглеждам много зле, мила? — попита тя приятелката си. На Андрю не обръщаше никакво внимание.
След това излязоха от стаята за проби. Минаването им през дългата стая с модели беше истинска сензация. От почуда и облекчение господин Уинч не можеше да говори. Той не знаеше и никога нямаше да узнае как бе станало така, че гърчещата се паралитичка бе станала и проходила. Последва ги, като сипеше почтителни думи. Когато Андрю минаваше след двете жени през главния вход, той пламенно и сърдечно стисна ръката му в меката си влажна длан.
Таксито ги отведе по Бейсуотър роуд по посока на Марбъл Арк. Никой не се опитваше да поведе разговор. Госпожица ле Рой сега се цупеше като глезено дете, което е било наказано. Още беше нервна: от време на време ръцете и мускулите на лицето й имаха слаби спазми. Сега, когато беше възможно да се разгледа по-спокойно, се виждаше, че е много слаба, но почти хубава в своята мършавост. Дрехите й бяха хубави, но въпреки всичко в очите на Андрю тя беше като малко мършаво пиле, през което периодично минава слаб ток. Самият той беше нервен, разбираше неловкото си положение, но беше решен докрай да използва случая.
Таксито заобиколи Марбъл Арк, мина покрай Хайд парк и като зави наляво, спря пред една къща на Грийн стрийт. После почти веднага се озоваха вътре. Като видя къщата, Андрю се смая; никога не бе си представял, че съществува такъв лукс. Широк великолепен кабинет със стени от меко борово дърво и нефрит, странна единствена картина в скъпа рамка, лакирани в златно и червено столове, широки канапенца, бледи, почти прозрачни килимчета.
Топи ле Рой се хвърли върху една кушетка с атлазени възглавнички, все още пренебрегвайки Андрю, дръпна шапчицата си и я хвърли на пода.
— Натисни звънеца, мила, искам да пийна нещо. Слава богу, татко не си е в къщи.
Един слуга бързо донесе коктейли. Когато той излезе, приятелката на Топи погледна към Андрю, като почти, но не съвсем, му се усмихваше.
— Струва ми се, че трябва да ви обясним всичко, докторе. Всичко стана много бързо. Аз съм госпожа Лорънс. Топи, госпожица ле Рой, имаше голяма разправия за една рокля, която си прави по специален модел по случай бала в полза на изкуствата и… Трябва да ви кажа, че напоследък тя доста се преуморява и, общо взето, е доста нервна млада личност, но работата, в края на краищата, е там, че макар да ви е ужасно сърдита, ние сме ви страшно задължени, че ни върнахте пак тук. А аз ще изпия още един коктейл.
— И аз — каза заядливо Топи. — Каква проклета жена е тази в „Лориър“. Ще кажа на татко да се обади и да я уволнят. О, не, няма! — След като обърна и втория си коктейл, тя доволна се усмихна. — Все пак им дадох да разберат, нали Франсис! Направо побеснях! А мама Уинч гледаше така, така смешно. — Мършавата й фигурка се разтърси от смях. Тя срещна погледа на Андрю без злоба. — Хайде, докторе. Смейте се! Беше просто безценно!
— Не, не мисля, че беше толкова забавно. — Той говореше бързо, стремеше се да обясни действията си, да заздрави позициите си, да я убеди, че е била болна. — Наистина имахте опасен пристъп. Съжалявам, че трябваше да ви лекувам по този начин. Ако имах упойка, щях да ви дам. Нямаше да е толкова неприятно за вас. И, моля ви, не си въобразявайте, че ви вярвам, че уж нарочно сте предизвикали кризата. Хистерия — това си беше — с всички симптоми. Не е за смях. Това е състояние на нервната система. Разбирате ли, вие сте много изтощена, госпожице ле Рой, всичките ви рефлекси са изострени, много сте нервна.
— Това е абсолютно вярно — кимна Франсис Лорънс. — Напоследък наистина много се преуморяваш, Топи.
— Щяхте ли да ми дадете хлороформ? — запита Топи с детинско учудване. — Щеше да е страшно интересно.
— Но сериозно, Топи — каза госпожа Лорънс. — Бих искала да се стегнеш.
— Говориш като татко — отвърна Топи и загуби доброто си настроение.
Настъпи мълчание. Андрю беше изпил коктейла си. Постави чашата на полицата зад себе си. Вече нямаше какво да прави тук.
— Добре! — каза той енергично. — Трябва да вървя да си гледам работата. Моля ви, приемете съвета ми, госпожице ле Рой. Хапнете нещо леко, легнете си и тъй като не мога да ви бъда повече в услуга, утре извикайте домашния си лекар.