Богатството, демонстрирано от прясно боядисаната в кремав цвят къща, от колата, от блестящо модерно обзавеждане, бързо стана предмет на разговори в квартала и върна много от „добрите“ пациенти, които бяха идвали при доктор Фой в миналото, но постепенно бяха се отдръпнали, когато старият доктор и кабинетът му почнали да губят своя блясък.
Дните на чакане и висене бяха свършени. Във вечерните приемни часове едва смогваше да преглежда всички — жужеше звънецът на предната врата, звънтеше звънчето на вратата на манипулационната, пациенти го чакаха и отпред, и отзад, и той сновеше между манипулационната и кабинета. Следващата стъпка дойде неизбежно. Принуден бе да си създаде система, с която да пести време.
— Слушай, Крис — каза той една сутрин. — Измислих нещо, което ще ми бъде от голяма помощ през тези върхове часове. Ти знаеш, когато съм прегледал някого в манипулационната, се връщам в къщата, за да направя лекарството. Това обикновено ми отнема около пет минути. Ужасяващо прахосване на време, когато бих могъл да дошлифовам някой от „добрите“ пациенти, които чакат в кабинета. Е, схващаш ли системата ми? Отсега нататък ти си моят аптекар!
Тя го погледна със свити от изненада и уплаха вежди.
— Но аз нищо не знам, как ще правя лекарства?
Той се усмихна успокояващо.
— Не се безпокой, мила. Приготвил съм няколко хубави микстури за всичко. Ти просто ще трябва да напълниш шишетата, да им слагаш етикетите и да ги увиваш.
— Но… — в очите на Кристин бе изписано объркване. — О, аз искам да ти помогна, Андрю, само че… Наистина ли смяташ…
— Не виждаш ли, че съм принуден? — той избягваше да я гледа. Изпи остатъка от кафето си раздразнен. — Знам, че в Аберлоу говорех големи приказки за лекарствата. Всичко е теория! Аз… да, сега съм практикуващ лекар. При това всички тези момичета от „Лориър“ са анемични. Една добра микстура с желязо няма да им навреди.
Преди да успее да отговори, звукът на звънчето в приемната го накара да изхвъркне от стаята.
В старите дни тя би спорила, би заела твърда позиция. Но сега с тъга виждаше какъв обрат е настъпил в техните отношения. Вече не тя оказваше влияние, не тя насочваше. Главният двигател беше той.
Кристин заставаше в приличната на дупка аптека през онези трескави часове в манипулационната — да чака краткото му подвикване, докато бързо преминава от обикновените пациенти в манипулационната, към „добрите“ в кабинета. — „Желязо!“ или „Алба!“ или „Газогонно!“ или понякога, когато тя казваше, че желязната микстура се е свършила, нервното изразително излайване: „Какво да е! По дяволите. Каквото ще да е!“
Често работата в манипулационната продължаваше до девет и половина. След това правеха сметките в тежката счетоводна книга на доктор Фой, която бе използвана едва наполовина.
— Боже мой! Какъв ден! — злорадстваше той. — Спомняш ли си онези мизерни първи три шилинга и шест пенса, които получих развълнуван като ученик? Затова пък днес — днес имаме над осем лири в брой.
Той пъхаше парите — тежки купчини монети и няколко банкноти в малкия африканерски чувал за тютюн, който доктор Фой бе използвал за събиране на парите си, и го заключаваше в средното чекмедже на бюрото.
Сега наистина забрави всички свои първоначални съмнения и се гордееше с проницателността си при купуването на практиката.
— Всичко ни върви по мед и масло, Крис — възкликваше той. — Доходна манипулационна и здрава връзка със средната класа. А освен това изграждам и първокласна консултантска практика със собствени усилия. Само стой и гледай какво става.
На първи октомври беше в състояние да й каже да подмени мебелите в къщата. След сутрешните приемни часове с внушителна непретенциозност, която беше новият му маниер, той каза:
— Бих желал днес да отидеш към Уестенд, Крис. И иди при Хъдзън или при Остли, ако ти харесва повече. Иди в най-добрия магазин. И купи всички нови мебели, които искаш. Вземи две гарнитури за спални, гарнитура за всекидневната, вземи всичко.
Тя го погледна мълчаливо, а той с усмивка запали цигара.
— Това е едно от удоволствията да имаш пари. Мога да ти дам всичко, което искаш. Не мисли, че съм скъперник. Господи, не! През всички трудни времена ти се държа мъжки, Крис. Сега започваме да се радваме на добрите времена.
— Като поръчваме скъпи, лъскави мебели и меки фотьойли от Остли.
Той не усети горчивината в гласа й и се засмя.
— Точно така, мила. Крайно време е да изхвърлим тези стари боклуци на „Риджънси“.
Сълзи бликнаха от очите й. Тя избухна:
— В Аберлоу не ги смяташе за боклуци и те не са боклуци. О, това бяха истински дни, това бяха щастливите ни дни!