— Имате предвид Емил — Вайл?
— Не, не. Много по-добро. Без недостатъците на отрицателното вариране. — Лицето на Стилмън светна. — Вие разбирате трудността на апарата с фиксираната бутилка — този момент, когато налягането в плеврите се изравнява с налягането на потока и притокът на газ спира напълно? Сега в Института сме разработили допълнителна камера за налягане — ще ви покажа, когато дойдете, — която ни дава възможност да вкарваме газ при определено отрицателно налягане още от самото начало.
— А опасността от газова емболия? — запита бързо Андрю.
— Този риск сме отстранили напълно. Вижте! Това е доста хитро. Слагаме един малък бромоформов манометър близо до иглата и по такъв начин отстраняваме разредяването. Едно вариране от около четиринайсет сантиметра дава само един кубически сантиметър на върха на иглата. Между другото, нашата игла има четирипосочно приспособление, което е малко по-добро от иглата на Сангмън.
Въпреки себе си и въпреки почетната си длъжност във „Виктори“, Андрю беше поразен.
— Ами — каза той, — ако това е така, вие ще сведете плевралния шок до нула. Знаете ли, господин Стилмън, виждате ли, на мен ми се струва странно и учудващо, че всичко това трябваше да дойде от вас. О! Простете, лошо се изразих, но вие разбирате какво искам да кажа. Толкова лекари продължават да работят със стария апарат…
— Мили мой лекарю — отговори Стилмън с блеснали от задоволство очи, — недейте забравя, че Карстън, първият човек, който препоръча вкарване на въздух, беше само есеист по физиология!
След това навлязоха в технически подробности. Обсъждаха апиколизата и френикотомията. Спореха върху четирите точки на Брауер, преминаха към инжектирането на масло и работата на Бернон във Франция — масови интраплеврални инжекции при туберкулозна емпиема. Спряха едва когато Стилмън погледна часовника си и с учудване разбра, че е закъснял с половин час за една среща с Кренстън.
Андрю излезе от хотел „Брукс“ стимулиран и развълнуван. Но скоро след това дойде една странна реакция на объркване и недоволство от собствената му работа. „Как се оставих този човек да ме завлече нанякъде“ — си каза той раздразнен.
Не беше в особено добро настроение, когато се върна в Чесбъроу терас. Но все пак, когато спря пред къщата, прие едно непроницаемо изражение на лицето. Неговите отношения с Кристин бяха стигнали дотам, че да изискват тази безизразност, защото тя сега му представяше едно лице, така покорно и безизразно, че колкото и да кипеше отвътре, той се чувстваше длъжен да отговори по същия начин.
Струваше му се, че тя се е оттеглила в себе си, започнала е един вътрешен живот, където той не може да проникне. Тя четеше много, пишеше писма, един-два пъти, когато бе влизал, я бе заварвал да играе с Флори — детски игри с цветни картони, които купуваха на пазара. Започна редовно, но без да го подчертава, да ходи на църква. И това го тревожеше най-много от всичко.
В Бленли тя придружаваше госпожа Уоткинс всяка неделя в църквата и тогава не бе намерил никакви причини за недоволство. Но сега, настроен неприязнено и почувствал се далеч от нея, виждаше в това само нова обида срещу себе си, мъченически жест, насочен срещу многострадалната му глава.
Тази вечер, когато влезе в предната стая, тя бе седнала с опрени лакти на масата и с очилата, които отскоро бе започнала да носи, и книга пред себе си. Дребна, заета фигура, като студент над уроците си. Обхвана го гневното чувство, че е излишен. Протегна ръка над раменете й и взе книгата, която тя твърде късно се опита да скрие. И там, най-отгоре на страницата, той прочете: „Библията според свети Лука“.
— Добри боже! — Той бе сразен. И непонятно защо разгневен. — Дотук ли стигна? Сега си започнала да предъвкваш библията?
— Защо не? Аз я четях, преди да се срещна с теб.
— А, четеше я, значи?
— Да. — Някаква странна болка се изписа в очите й. — Може би твоите приятели от „Плаца“ няма да оценят този факт, но тя най-малкото е добра литература.
— Така ли! Добре. Позволи ми да ти кажа нещо, в случай че не го знаеш — ти все повече ставаш проклета невротичка!
— Напълно възможно. Това отново е изцяло моя грешка. Но позволи ми да ти кажа нещо. Предпочитам да съм проклета невротичка и да съм жива духовно, отколкото да бъда проклет преуспяващ мъж, но духовно мъртъв!
Тя внезапно спря и прехапа устната си. С голямо усилие преглътна сълзите си. Успя да се овладее. Погледна го твърдо и с болка в очите каза с нисък, сдържан глас: