— Да — отвърна тя малко дрезгаво, — но те, само лудите работи са от значение.
— Точно така, Крис! За бога! Точно това има значение! — Съдовете на масата подскочиха, когато Андрю удари с юмрук по нея. — Планът е добър. Но важното е идеалът зад него! Ново тълкуване на Хипократовата клетва; абсолютна вярност към научния идеал, никакъв емпиризъм, никакво предписване на глупости, никакво гонене на хонорари, никакви безполезни лекарства, никакво угодничене пред хипохондрици, никакво — о! За бога, дайте ми да пийна! Гласните ми струни не издържат, трябва ми барабан.
Говориха до един часа̀ сутринта. Силната възбуда на Андрю бе стимул, пред който не устоя и твърдият Дени. Последният му влак бе заминал отдавна. Тази нощ той зае свободната стая, а когато след закуска излезе набързо, обеща да дойде отново в града в петък. Междувременно той ще се срещне с Хоуп и, като последно доказателство за своя ентусиазъм, ще купи голяма карта на Уест Мидлендс.
— Тръгна, Крис, тръгна! — върна се ликуващ от вратата Андрю. — Филип се е наострил като кинжал. Той много не говори. Но аз знам.
Същият ден доведе и първите купувачи на практиката. Пристигна един перспективен купувач, после друг, след него дойде трети. Заедно с най-солидните кандидати идваше лично и Джерард Търнър. Той красиво и елегантно описваше предимствата на практиката, намираше красиви фрази и за архитектурата на гаража. Два пъти в понеделник идва доктор Ноел Лори, сутринта сам, а следобед заедно с агента. След това Търнър любезно и съучастнически каза на Андрю по телефона:
— Доктор Лори се интересува, докторе, бих казал, силно се интересува. Много се страхува да не извършим продажбата преди жена му да е успяла да види къщата. Тя е на море с децата. Ще се върне в сряда.
Същия ден Андрю щеше да води Мери в Белвю, но сметна, че спокойно може да остави продажбата в ръцете на Търнър. В болницата всичко бе станало, както бе очаквал. Мери щеше да излезе в два часа̀. Беше говорил със сестра Шарп да ги придружи.
Валеше силно, когато в един и половина тръгна с колата, като първо се отби на Уелбък стрийт, за да вземе сестра Шарп, Тя беше в лошо настроение, чакаше го, но без желание. Откакто й бе съобщил, че след края на месеца няма да има нужда от нейните услуги, настроенията й бяха станали още по-несигурни. Отсечено отговори на поздрава му и влезе в колата.
За щастие, с Мери всичко мина гладко. Точно когато тя излизаше от предния вход, той спря отпред с колата. В следващата секунда Мери се намираше на задната седалка на лимузината до сестрата, топло увита в одеяло, с гореща бутилка в краката си. Не бе изминало много време и Андрю вече съжаляваше, че бе взел недоволната намусена сестра със себе си. Явно беше, че според нея това пътуване далеч надхвърляше сферата на нейните задължения. Чудеше се как толкова време я бе търпял.
В три и половина стигнаха Белвю. Дъждът бе спрял, докато изкачваха хълма, слънцето изгря през облаците. Мери се наведе напред, втренчила се нервно, малко тревожно в мястото, от което я караха да очаква толкова много.
Андрю намери Стилмън в канцеларията. Искаше веднага заедно да прегледат болната, защото въпросът за обездвижването продължаваше да го тормози.
— Добре — кимна Стилмън, когато свършиха. — Веднага ще я видим.
Тръгнаха към стаята на Мери. Тя сега лежеше бледа след пътуването, все още неспокойна, хвърляше погледи към сестра Шарп, която в единия край на стаята сгъваше дрехите й. Когато Стилмън пристъпи напред, тя трепна.
Прегледа я щателно. Неговият метод беше откровение за Андрю. Стилмън работеше тихо, спокойно, прецизно. Не се стараеше да предразположи пациентката и всъщност изобщо не напомняше лекар в момент на работа. Използваше стетоскопа, но изследването правеше главно с ръце, палпация на междуребрието и надключечната ямка. Като че с гладките си пръсти наистина можеше да усети състоянието на живите, дишащи белодробни клетки отдолу.