Когато свърши, Айвори неочаквано грубо попита:
— Това вярно ли е?
— Мили мой — отвърна сериозно Фреди, — преди половин час го научих от собствената му сестра.
Настъпи мълчание. Айвори сведе поглед и продължи да яде. Но зад това спокойствие той изпитваше дива варварска радост. Никога не бе простил на Менсън онези последни думи след операцията на Видлер. Въпреки че не беше от най-чувствителните, той притежаваше ревнивата гордост на човек, който знае собствените си слабости и старателно ги прикрива. Дълбоко в сърцето си знаеше, че за хирург не го бива. Но досега никой не бе му казвал това с такава поразяваща ярост, не бе му подчертавал пълната степен на некадърността му. Той мразеше Менсън заради тази горчива истина.
Другите известно време бяха разговаряли, когато той вдигна глава. Най-безстрастно запита:
— Тази сестра на Менсън… можеш ли да научиш адреса й?
Фреди млъкна и го зяпна през масата.
— Да, с абсолютна сигурност.
— Струва ми се — хладно каза Айвори, — че след тази афера трябва да направим нещо. Между нас да си остане, Фреди, никога не съм го харесвал тоя твой Менсън, но това няма значение. Мисля си за етичната страна. Оная вечер Гедсби ми говори за тоя Стилмън — бяхме гости на един обед. Вестниците пишат за него, за този Стилмън. Някое неграмотно магаре от Флийт стрийт съставило списък на уж излекувани от Стилмън случаи, при които докторите се оказали безпомощни; обикновените локуми, когато се появи такъв човек. Гедсби е доста раздразнен от това. Май Кренстън е бил навремето негов пациент преди да отиде при този шарлатанин! Какво ще стане, ако и хора от професията подкрепят този нахален чужденец. Ей богу! Колкото повече мисля за това, толкова повече се ядосвам. Веднага ще се свържа с Гедсби. Келнер! Вижте дали доктор Морис Гедсби е в клуба. Ако го няма, нека портиерът да позвъни и провери дали не си е в къщи.
Изведнъж на Фреди му се стори, че яката го стяга. По характер не беше злобен и нямаше лоши чувства към Менсън, когото по своя лековат егоистичен начин винаги бе обичал.
— Не ме забърквайте в тази работа — промърмори той.
— Не бъди глупак, Фреди. Как така ще оставим тоя тип да хвърля кал по нас и да си остава невредим?
Келнерът се върна и съобщи, че доктор Гедсби си е в къщи. Айвори му благодари.
— Страх ме е, приятели, че това означава край на бриджа тази вечер. Освен ако Гедсби не е зает!
Гедсби обаче не беше зает и по-късно същата вечер Айвори го посети. Макар да не можеше да се каже, че са приятели, двамата се познаваха достатъчно добре, за да извади лекарят своето второ по ценност вино и пури с репутация. Каква е репутацията на Айвори, за Гедсби беше без значение, той достатъчно ясно виждаше социалното положение на хирурга, а това бе достатъчно за бореца за модерни титли и слава Морис Гедсби, за да се отнася с него любезно.
Когато Айвори спомена целта на своето посещение, не беше нужно да се полагат усилия Гедсби да бъде заинтригуван. Той се наведе напред в стола си, впил малките си очи в Айвори, като внимателно слушаше всичко.
— Да ме вземат дяволите! — възкликна той с необичайна ярост, след като чу историята. — Познавам този Менсън. Беше известно време при нас в Комисията и мога да ви уверя, че бяхме безкрайно доволни, когато ни напусна. Абсолютен дръвник. Няма маниерите дори на момче за всичко. Наистина ли твърдите, че е взел пациент от „Виктория“, сигурно някой от пациентите на Тороугуд, ще чуем какво мисли Тороугуд по въпроса. И този пациент той дал на Стилмън?
— Нещо повече, фактически помагал на Стилмън при операцията.
— Ако това е вярно — внимателно каза Гедсби, — то случаят подлежи на разглеждане на Общия медицински съвет.
— Ами… — Айвори се поколеба, колкото изискваше приличието. — И аз съм на това мнение. Но бих предпочел да остана настрана. Виждате ли, по едно време познавах този човек доста по-добре от вас. Малко е неудобно лично да подам оплакване.
— Аз ще го подам — авторитетно каза Гедсби. — Ако това, което ми разказахте, е истина, аз лично ще го подам. Бих сметнал, че не съм изпълнил своя дълг, ако не предприема незабавно действия. Въпросът е на живот и смърт, Айвори. Този Стилмън е заплаха не толкова на обществото, колкото на професията. Мисля, че ви разказах как го срещнах онази вечер на един прием. Той заплашва нашия статут, нашата подготовка, нашата традиция. Заплашва всичко, което ни е скъпо. Единственото средство е да го анатемосаме. При това рано или късно той ще има нещастието да се сблъска с въпроса за смъртния акт. Обърнете внимание на това, Айвори! Слава богу, задържали сме правото да се подписват тези документи в професията. Само ние имаме това право. Но ако, забележете, ако този човек и други като него си осигурят професионално сътрудничество, ние сме загубени. За щастие, Общият медицински съвет винаги се е стоварвал като лавина от камъни върху подобни нахалници. Помните случая на Джарвис, манипулатора, преди няколко години, когато бе намерил някакъв си доктор да дава упойка на пациентите му. Бе отлъчен, незабавно отлъчен. Колкото повече мисля за този нахалник Стилмън, толкова повече в мен назрява решението да направя от този случай пример за назиданне. Ако ме извините за минутка, още сега ще позвъня на доктор Тороугуд, а утре ще искам да разпитам онази сестра.