— Тази вечер има добър глас.
След това накараха да стане доктор Гейбъл. Като въртеше пръстена в ръцете си и приглаждаше добре намазаната си, но все пак издайническа коса, мургавото конте се поклони превзето на домакинята и като хвана ръце пред гърдите си, звучно измуча „Любов в Севиля“. После на бис той изпълни „Тореадор“.
— Вие изпълнявате тези песни за Испания с много чувство, доктор Гейбъл — каза любезната госпожа Уоткинс.
— Вероятно се обажда испанската ми кръв — скромно се засмя Гейбъл, като сядаше.
Андрю забеляза дяволит блясък в очите на Уоткинс. Старият управител на мината, истински жител на Уелс, обичаше музиката и миналата зима бе помогнал на своите хора да поставят една от най-неизвестните опери на Верди. Сега, скрит зад лулата си, той тайно се забавляваше. Андрю не можеше да не си помисли, че за Уоткинс е много забавно да наблюдава как тези пришълци в родния му град си въобразяват, че пръскат култура със своите празни сантиментални песнички. Когато Кристин с усмивка отказа да посвири, Уоткинс се обърна към нея и каза с потръпване на устните:
— Виждам, че сте като мене, мила. Твърде много обичате пианото, за да свирите на него.
След това блясна гвоздеят на вечерта. В центъра на импровизираната сцена застана доктор Брамуел. Изкашля се, пристъпи с единия крак напред, отметна глава назад, театрално постави ръка зад ревера си и обяви:
— Дами и господа — „Падналата звезда“. Музикален монолог.
На пианото Гледис започна да импровизира някакъв жален акомпанимент и Брамуел започна.
Рецитацията, която разказваше за сърцераздирателните превратности в живота на прочута някога актриса, изпаднала в жестока нищета, бе пълна с трагизъм и Брамуел го поднасяше, много патетично. Когато напрежението нарастваше, Гледис натискаше ниските тонове. Когато патосът намаляваше, тя чукаше високите. Когато дойде кулминацията, Брамуел се изправи, гласът му се пречупи на последната фраза:
— Там беше тя… — Пауза. — … Гладуваща в калта… — Дълга пауза. — … Една паднала звезда!
Дребната госпожа Уоткинс, изпуснала плетивото си на пода, се обърна към него с насълзени очи:
— Бедната, бедната! О, доктор Брамуел, винаги изпълнявате това най-добре.
Поднесеното червено вино успокои духовете. Вече минаваше единайсет и според негласното споразумение, че след Брамуел всеки друг би бил просто непоносим, гостите започнаха да се стягат. Имаше смях, учтиви благодарности и общо движение към хола. Докато си обличаше палтото, Андрю отчаяно мислеше, че през цялата вечер не е разменил нито дума с Кристин.
Навън той спря пред вратата. Чувстваше, че трябва да говори с нея. Мисълта за дългата пропиляна вечер, по време на която бе проектирал леко и приятно да оправи отношенията между тях двамата, му тежеше като олово. Въпреки че по всяка вероятност не бе и погледнала към него, тя беше там, в същата стая, а той най-глупашки бе гледал само надолу. „Господи — помисли си той безнадеждно. — Аз съм по-зле и от падналата звезда. Най-добре ще е да си вървя в къщи и да си легна.“
Но той остана. Сърцето му изведнъж лудо затуптя, когато тя сама заслиза по стълбите към него.
Той събра всичките си сили и изломоти:
— Госпожице Барлоу, ще разрешите ли да ви изпратя?
— Страх ме е, че… — Тя замълча. — Обещах на господин и госпожа Уоткинс да ги чакам.
Сърцето му замря. Почувства се отхвърлен като бито куче. И все пак нещо го задържаше. Лицето му беше бледо, но решително. Думите потекоха една през друга.
— Искам само да се извиня за историята с Хауълз. Дойдох да се изфукам с някаква си власт. Трябваше да ме чукнете — при това силно. Вие бяхте сторили за детето нещо прекрасно. Възхищавам ви се. В края на краищата по-добре е да се спазва не буквата, а духът на закона. Извинете, че ви досаждам с всичко това, но трябваше да го кажа. Лека нощ!
Не можа да види лицето й. Нито пък изчака отговора й. Обърна се и тръгна надолу по пътя. За пръв път от много дни се чувстваше щастлив.
Глава седма
От кантората на Компанията изпратиха полугодишните доходи от практиката. Това даде на госпожа Пейдж основание за сериозен размисъл и нов проблем за обсъждане с Анъйрин Рийз, директора на банката. За пръв път от осемнадесет месеца цифрите бяха отскочили нагоре. В „списъка на доктор Пейдж“ имаше седемдесет души повече, отколкото преди идването на Менсън.
Макар и очарована от увеличаването на парите, Блодуен се терзаеше от една мисъл. Докато се хранеха, Андрю забелязваше, че забравила да се прикрива, тя го фиксира с изпитателен, подозрителен поглед.
В срядата след вечеринката у госпожа Брамуел Блодуен дойде на обед, проявявайки голяма веселост.