Неведнъж усещаше върху себе си сатиричния прозорлив поглед на Дени. Но това не го интересуваше. По своему — емоционално и идеалистично, той свързваше Кристин с амбициите си, несъзнателно я бе превърнал в допълнителен стимул за голямото си настъпление срещу неизвестното.
Пред себе си признаваше, че все още нищо не знае. Още се учеше да мисли самостоятелно, да търси зад очевидното вероятната причина. Никога преди не беше чувствал такова силно влечение към научния идеал. Молеше се никога да не бъде немарлив, да не търси изгода, никога да не решава прибързано, никога да не предписва „от същата смес“. Искаше да открива, да прави наука, да бъде достоен за Кристин.
При това чистосърдечно желание за него беше цяло нещастие, че практиката изведнъж стана абсолютно безинтересна. Искаше да преобръща планини. Но през следващите няколко седмици на пътя му се изпречваха само незначителни къртичини. Случаите бяха тривиални, извънредно безинтересни, един банален поток от изкълчвания, порязвания, настинки. Върхът дойде, когато го извикаха на две мили надолу в долината, където една баба, показвайки жълтото си лице изпод фланелената си шапчица, го помоли да й изреже мазолите.
Чувстваше се като глупак, сърдеше се на липсата на възможности, жадуваше за бури и урагани.
Започна да се съмнява в убежденията си, да се пита дали наистина е възможно в това загубено място един лекар да бъде нещо повече от нищожен обикновен хамалин… И тогава, когато се чувстваше най-обезверен, стана нещо, което отново прати живачния стълб на вярата му някъде високо в небесата.
Към края на последната седмица от юни, минавайки по моста на гарата, той срещна доктор Брамуел. Сребърният крал се измъкваше от задната врата на железничарския хан и крадешком изтриваше горната си устна с опакото на ръката си. Когато Гледис, весела и облечена в най-хубавите си дрехи, заминаваше на загадъчните си „пазарувания“ в Тониглан, той имаше навик да се утешава тайно с една-две чаши бира.
Макар и малко смутен, че Андрю го е видял, той се измъкна от положението с театрален жест.
— А, Менсън! Радвам се да ви видя. Току-що бях на визита у Причард.
Причард беше собственикът на железничарския хан и само преди пет минути Андрю го бе видял да излиза на разходка с кучето си, мелез от булдог и териер. Но премълча. Обичаше Сребърния крал, чийто високопарен език и псевдогероични пози се компенсираха по най-човешки начин от плахостта му и от дупките на чорапите, които веселата Гледис забравяше да закърпи.
Тръгнаха заедно нагоре по улицата и заговориха за работата. Брамуел бе винаги готов, с важен вид, да обсъжда случаите си и сега натъжен съобщи на Андрю, че Емрис Хюз, зетят на Ани, бил поверен на неговите грижи. Емрис, каза той, напоследък действал странно, заяждал се в мината, забравял. Станал сприхав и буен.
— Не ми харесва това, Менсън — мъдро кимна Брамуел. — Виждал съм душевни разстройства. А този случай страшно ми напомня нещо такова.
Андрю изрази безпокойството си. Винаги бе смятал Хюз за здрав и приятен човек. Спомни си, че напоследък Ани изглеждаше разтревожена и на въпроса му бе отговорила неясно — защото въпреки слабостта си към клюките, по семейните въпроси тя бе сдържана, — че се тревожи за своя зет. Когато се разделиха с Брамуел, той изрази надежда, че всичко ще тръгне на добре.
Но следващия петък той се събуди в шест часа сутринта от нечие потропване на вратата. Беше Ани, съвсем облечена и със зачервени очи. Подаде му една бележка.
Андрю разкъса плика. Беше послание от д-р Брамуел:
Елате веднага. Нужен сте ми за освидетелстване на опасен луд.
Ани през сълзи каза:
— За Емрис е, докторе. Стана нещо страшно. Надявам се, че ще дойдете веднага, нали?
За три минути Андрю се приготви. Доколкото можеше, по пътя Ани му разказа за Емрис. Бил болен, не приличал на себе си от три седмици, но тази нощ го обхванало буйство и направо полудял. Нахвърлил се срещу жена си с кухненския нож. Олуен едва успяла да избяга по нощница на улицата. Разказана от Ани, забързана до него в сивата светлина на утрото, сензационната история и така беше достатъчно печална и той едва ли би могъл да каже нещо успокоително. Стигнаха дома на Хюз. В хола Андрю видя доктор Брамуел, небръснат, без яка и вратовръзка, седнал на масата с писалка в ръка и сериозно лице. Пред него лежеше вече наполовина попълнен синкав формуляр.