Андрю се изправи в стола си, пламнал от задоволство и възбуда.
— Искате да кажете да се уреди аз да поема практиката на доктор Пейдж?
— Не, не точно това, докторе — бавно каза Уоткинс. — Разберете, положението е сложно. Длъжен съм внимателно да се отнасям с работниците тук. Не мога да махна доктор Пейдж от списъка, защото много хора няма да се съгласят. Имах предвид във ваш интерес да ви включа така, тихомълком, в списъка, а след това, който иска да се смени от доктор Пейдж, лесно ще може да дойде при вас.
Радостта изчезна от лицето на Андрю. Все още изправен, той настръхна.
— Но нали знаете, аз не мога така? Дойдох тук като помощник на Пейдж и сега, ако започна… нито един честен лекар не би постъпил така!
— Няма друг начин.
— Защо не ми дадете цялата практика? — каза настоятелно Андрю. — Готов съм да плащам от доходите колкото трябва. Ето ви друг начин.
Уоткинс рязко поклати глава:
— Блодуен няма да се съгласи. Говорил съм с нея и преди. Тя знае, че има здрави позиции. Почти всички от по-старите тук, като например Инок Дейвис, са на страната на Пейдж. Вярват, че ще се върне. Помислете си до утре, докторе. Тогава ще изпратя новия списък в главната кантора в Суонси. След това една година нищо не ще можем да променим.
Андрю се загледа в пода за секунда, после бавно направи отрицателен жест. Надеждите му, така големи преди няколко минути, сега бяха разбити в земята.
— Каква полза? Не бих се съгласил, ако ще и със седмици да мисля.
Това решение му струваше голяма болка, а още по-трудно беше да го поддържа пред разположения към него Уоткинс. Все пак не можеше да избяга от факта, че е дошъл в Бленли като помощник на доктор Пейдж. Дори при тези извънредни обстоятелства беше немислимо да се обяви против ръководителя си. Представи си, че по някакво чудо Пейдж наистина се върне към активна практика, колко ужасно би било да се бори със стария човек за пациенти! Не, не. Той не можеше, той нямаше да приеме.
И все пак през останалата част на деня бе тъжен и огорчен, озлобен от наглото изнудване на Блодуен. Чувстваше, че са го поставили в невъзможно положение и сега му се щеше изобщо нищо да не са му предлагали. Вечерта към осем часа унило реши да посети Дени. Не беше го виждал от известно време и мислеше, че един разговор с Филип, може би някой нов довод, че е действал правилно, биха го успокоили. Към осем и половина стигна къщата на Филип и както вече имаше навик, влезе, без да чука. Озова се в дневната.
Филип лежеше на канапето. Отначало при слабата светлина Менсън помисли, че си почива от много работа през деня. Но този ден Филип никак не бе работил. Той се търкаляше по гръб, дишаше тежко с ръка на лицето. Беше мъртво пиян.
Андрю се обърна и видя до себе си хазайката. Тя го наблюдаваше отстрани със загрижен тревожен поглед.
— Чух, като влизахте, докторе. Цял ден е така и нищо не е ял. Нищо не мога да направя.
Андрю просто не знаеше какво да каже. Както стоеше вгледан в безизразното лице на Филип, спомни си онази първа цинична забележка, произнесена в манипулационната вечерта на пристигането му.
— За последен път се запи преди десет месеца — продължи хазайката. — А помежду гуляите не помирисва. Но започне ли, става същински дявол. При това е много неудобно, защото доктор Луис е заминал. Май ще трябва да му пратя телеграма.
— Кажи на Том да дойде — каза най-после Андрю. — Ще го сложим в кревата.
С помощта на сина на хазайката, млад миньор, който гледаше на цялата история като на някаква шега, Филип бе съблечен и му сложиха пижамата. После го отнесоха тъп и тежък като чувал в спалнята.
— Главното е повече да не получава спирт, разбирате ли? Ако трябва, дори го заключете — поръча Андрю на хазайката, когато се върнаха в дневната. — А сега — най-добре ми дайте днешния му списък за визитации.
Той преписа от ученическата дъска, окачена в хола, адресите, които Дени трябваше да посети този ден. Излезе. С бързане успя да свърши повечето от тях преди единайсет часа.
На другата сутрин, веднага след сутрешния приемен час, отново мина към къщата му. Като чупеше ръце, на вратата го посрещна хазайката.
— Не знам откъде го е докопал. Аз не съм, аз само искам да е добре.
Филип беше по-пиян от преди, тежък и безчувствен. След дълги разтърсвания и един опит да го отрезви със силно кафе, което в края на краищата бе обърнато и разлято по целия креват, Андрю отново взе списъка на визитациите. Като псуваше горещината, мухите, жълтеницата на Томас и Дени, и този ден работи двойно.