Късно следобед се върна изморен, ядосан, решен да оправи Дени; Този път го завари да държи дълга реч пред Том и госпожа Сийгър все още пиян, възседнал един стол. Когато Андрю влезе в стаята, Дени изведнъж спря и го изгледа мрачно и насмешливо. Говореше трудно.
— О, добрият самарянин! Доколкото разбирам, заместваш ме. Извънредно благородно. Но защо ти? Защо този проклет Луис е изчезнал и е оставил на нас да му вършим работата?
— Не зная — търпението на Андрю се изчерпваше, — знам само, че всичко ще върви по-леко, ако сам поемеш своя дял.
— Аз съм хирург. Не съм някакъв идиотски лекар — просто лекар. Хм! Какво значи това! Някога питал ли си се? Не си? Добре, ще ти кажа. Това значи да си най-последният и най-стере-о-типният анахронизъм в най-лошата и най-тъпанарска система, измислена някога от богосъздадения човек. Добрият стар общ доктор! И доброто старо Б.О.! — т.е. британско общество. Ха! Ха! — изсмя се той презрително. — То го е създало. То го обича. То плаче за него. — Той се размърда на стола си, възпалените му очи отново гледаха жлъчно и навъсено и продължи пиянската си лекция. — Какво може да стори бедният нещастник? Твоят общ лекар — твоят добър стар знахар във всички области! Завършил може би преди двайсет години. Как ще знае той медицина и акушерство, бактериология и всички последна научни открития и хирургия също? Да! Да! Не забравяйте и хирургията! От време на време той опитва някоя малка операция в селската болница. Ха! Ха! — Отново това сатанинско удовлетворение. — Да кажем мастоидит. Два часа и половина по часовник. Ако намери гной, става спасител на човечеството. Ако не намери, погребват пациента. — Дени повиши глас. Беше сърдит, бясно и пиянски сърдит. — По дяволите, Менсън! Така е вече векове. Няма ли веднъж да променят системата. Каква е ползата? Каква е ползата, питам. Дайте ми още едно уиски. Всички сме смахнати, а аз, изглежда, освен това съм и пиян.
За няколко секунди настъпи мълчание и после, като сдържаше раздразнението си, Андрю каза:
— Не е ли най-добре сега да си легнеш? Хайде ние ще ти помогнем.
— Оставете ме на мира! — изръмжа Дени. — Не на мен тия проклети докторски номера, сам съм ги използвал и ги знам доста добре. — Той рязко се изправи, олюля се, хвана госпожа Сийгър за рамото и я бутна да седне. И тогава, като се поклащаше на краката си, със зловещо угоднически тон се обърна към изплашената жена: — Е, как сте днес, скъпа госпожо? По-добре, предполагам. Пулсът е малко по-силен. Спите ли добре? Ха! Хм! В такъв случай ще трябва да предпишем малко успокоително.
В тази нелепа сцена имаше нещо странно, тревожно — едрата небръсната, облечена в пижама фигура на Филип, който имитираше лекарите в обществото, да се покланя сервилно и почтително пред треперещата съпруга на миньора. Том нервно се изсмя. Дени веднага се обърна към него и яростно го плесна през ушите.
— Точно така! Смей се! Спукай си идиотската глава от смях. Но пет години от живота си съм правил само това. Господи! Като си помисля, иде ми да умра. — Той ги погледна кръвнишки, хвана една ваза, която стоеше върху камината, и я запрати на пода. Следващия момент в ръцете му беше другата, която полетя към стената. Той тръгна напред. В очите му се четеше кървава разрушителна сила.
— За бога — проплака госпожа Сийгър. — Спрете го, спрете го…
Андрю и Том Сийгър се хвърлиха върху Филип, който се бореше с типичната дива упоритост на пияния. После най-неочаквано се отпусна и стана сантиментален до глупост.
— Менсън — изхленчи пиянски той, обесил се на рамото на Андрю, — ти си добро момче. Обичам те повече от брат. Ти и аз — ако се държим един за друг, ще успеем да спасим цялата прокълната медицинска професия.
Изправи се с празен търсещ поглед. После главата му клюмна. Тялото му омекна. Позволи на Андрю да го заведе в другата стая и да го сложи в кревата. А когато главата му вече безсилно се търкаляше по възглавницата, той сълзливо помоли:
— Обещай ми едно нещо, Менсън! За бога, не се жени за дама!
На другата сутрин беше по-пиян от всякога. Андрю се отказа. Той почти подозираше младия Сийгър във внасянето на алкохол, въпреки че на всички въпроси момчето с бледо лице се кълнеше, че няма пръст в тази работа.
Цяла седмица Андрю правеше освен своите визитации и визитациите на Дени. В неделя следобед посети къщата на Чепъл стрийт. Филип беше на крак, облечен, с безупречна външност и освен това, макар отслабнал и треперещ, абсолютно трезв.
— Доколкото разбирам, работил си вместо мен, Менсън. — Изчезнала беше близостта от предишните няколко дни. Поведението му беше сдържано, ледено студено.
— Няма нищо — промърмори непохватно Андрю.