— О, скъпа моя красавице! Честна дума, вече съм влюбена във вас. Трябва да ви целуна. Да, трябва. Нямате нищо против, нали, мила моя?
Без да спира, тя прегърна Кристин, после я погледна пак с блеснали очи, без да я пуска от ръцете си. В края на коридора прозвуча гонг. Тръгнаха към масата.
Менюто беше чудесно: доматена супа, две печени пълнени пилета, кремвирши и пудинг със стафиди. Доктор и госпожа Луелин усмихнати говореха на гостите си.
— Скоро ще разберете как стоят нещата тук, Менсън — казваше Луелин. — Да, наистина. Доколкото мога, ще ви помагам. Между другото, радвам се, че не назначиха онзи Едуардз. Не бих могъл да го пробутам, макар че почти бях обещал да кажа някоя дума за него. Та за какво говорех? А, да! Вие ще работите в западната манипулационна — това е вашият квартал. Там ще сте със стария доктор Ъркюхарт — той е един чешит ако питате мен — и Гейдж, аптекаря. Тук, в източната манипулационна, са доктор Медли и доктор Оксбъроу. Все добри момчета. Ще ги харесате. Играете ли голф? Някой път може да отскочим до Фърнли Корс — това е само на девет мили надолу по долината. Разбира се, тук имам доста работа. Да, да, наистина. Не се грижа лично за манипулационните. Имам болницата, лекар съм на Компанията за болните, на които се плаща компенсация, в града съм медицински инспектор, работя в газовите заводи, хирург съм в Работническия дом и освен това се занимавам с ваксинациите. Правя всички одобрени от Дружеството изследвания, а също и доста работи в областния съд. О, аз съм също съдебен лекар и освен това — в откритите му очи блясна искрица — имам доста частна практика, когато остане време.
— Съвсем запълнена програма — каза Менсън.
Луелин засия.
— Трябва да свързваме някак двата края, доктор Менсън. Тави малка кола, която видяхте отпред, ми струваше хиляда и двеста лири. А пък — е, няма значение. Няма причина и вие да не си подредите добре живота тук. Да кажем едно кръгло триста-четиристотин лири за вас, ако работите както трябва и внимавате. — Той млъкна, после продължи, доверявайки се, ужасно искрен. — Само едно нещо ще трябва да ви кажа. С помощниците е уредено и всички са съгласни да ми дават една пета от доходите си — той продължи бързо и простодушно. — Това е, защото правя вместо тях визитации. Когато нещо се затруднят, ме викат. Трябва да ви кажа, че това за тях е много удобно.
Андрю го погледна с изненада.
— А това не противоречи ли на системата за медицинска помощ?
— Е, не е точно така — каза Луелин и свъси вежди. — Това е измислено и нагласено от самите лекари много отдавна.
— Но…?
— Доктор Менсън! — госпожа Луелин го викаше приветливо от другия край на масата. — Тъкмо казвах на вашата мила малка съпруга, че трябва по-често да се виждаме. Тя трябва да дойде някой път на чай. Ще я пуснете при мен, нали докторе? Друг път трябва да дойде заедно с мен с колата до Кардиф. Ще бъде чудесно, нали мила моя?
— Разбира се — продължи светнал Луелин, — ще имате полза от това. Лезли, този, който беше преди вас, беше един мързелив дявол. Невъзможен лекар, почти като стария Едуардз. Не можеше дори упойка да даде като хората! Вие сте добър по упойките, надявам се, докторе? Когато имам по-важна операция, особено в частната ми практика, трябва да имам добра упойка. Но, за бога! Няма да говорим сега за това. Че вие едва започвате, не е честно да ви досаждам още сега.
— Идрис! — извика госпожа Луелин на мъжа си, възхитена и възбудена. — Венчали са се едва тази сутрин! Госпожа Менсън току-що ми каза. Тя е една малка булка! Кой би повярвал, милите невинни деца!
— Тъй, тъй, тъй! — засия Луелин.
Госпожа Луелин поглади ръката на Кристин.
— Бедно мое агънце! Само като си помисля каква работа ви чака, докато се оправите в тази глупава „Вейл вю“! Трябва някой път да дойда и да ви помогна.
Менсън леко се изчерви, като се опитваше да събере мислите си. Струваше му се, че по някакъв начин бяха превърнали Кристин и него в малка мека топка, която доктор и госпожа Луелин умело си подхвърляха един на друг. Обаче сметна, че последните думи са благоприятни.
— Доктор Луелин — каза той смутен и решителен, — това, което казва госпожа Луелин, е напълно вярно. Мислех си, макар че ми е много неприятно да моля за това, но не бих ли могъл да получа два свободни дни, за да отидем до Лондон да видим какво може да се вземе за обзавеждане на нашия дом и някои други неща?
Видя как Кристин изненадана се ококри, но Луелин вече благосклонно кимаше.
— Защо не? Защо не? Щом почнете, няма да е така лесно да се отлъчвате. Вземете утре и други ден, доктор Менсън. Виждате ли! Ето къде мога да ви бъда полезен. С една дума, мога да помагам на помощниците. Ще ви защитя пред Комитета.