Гедсби беше сух нисък човек, с рошави черни мустаци и малки зли очи. Неотдавна избран за член на Съвета, той не притежаваше търпимостта на по-старите екзаминатори и, изглежда, целеше умишлено да провали кандидатите, които се явяваха при него. Той изгледа Андрю с високомерно повдигнати вежди и постави пред него шест предметни стъкла. Пет от тях Андрю назова правилно, но шестото не можа. Гедсби се спря на това предметно стъкло. Пет минути той мъчи Андрю с този раздел, който се оказа яйцето на някакъв неизвестен западно-африкански паразит — и след това, без никакъв интерес, го отправи към следващия екзаминатор, сър Робърт Аби.
Андрю стана и прекоси стаята побледнял, с разтуптяна сърце. Цялата умора и инертност, които бе изпитал в началото на седмицата, сега бяха изчезнали. Овладя го почти отчаяното желание да успее. Но беше убеден, че Гедсби ще го скъса. Вдигна очи и видя, че Робърт Аби го оглежда с приятелска полуиронична усмивка.
— Какво има? — неочаквано запита Аби.
— Нищо, сър — смънка Андрю. — Струва ми се, че доста зле се представих пред доктор Гедсби, това е всичко.
— Хич да не ви е грижа за това. Вижте тези образци и после кажете какво мислите за тях.
Аби се усмихна окуражително. Той беше гладко обръснат, червендалест мъж на около шейсет и пет години, с високо чело и дълга присмехулна горна устна. Въпреки че Аби сега бе може би третият най-уважаван лекар в Европа, той бе познал трудностите и ожесточените борби в по-ранните си години, когато, дошъл от родния си Лийдс само с една провинциална репутация зад гърба си, е трябвало да се бори против предразсъдъците и опозицията на Лондон.
Докато незабелязано гледаше към Андрю и си отбелязваше зле скроения костюм, меката яка и риза, евтината, лошо вързана връзка преди всичко израза на напрежение върху сериозното лице, той се върна към дните на собствената си младост в провинцията. Инстинктивно обикна от все сърце този необичаен кандидат и като прегледа листа пред себе си, със задоволство отбеляза, че бележките му досега, особено от неотдавнашния практически изпит, са над необходимия бал за вземане на изпита.
Междувременно, с очи вперени в стъклениците, Андрю с мъка правеше своя коментар върху образците.
— Добре — внезапно каза Аби. Той взе един образец — беше аневризъм на възходящата аорта, и започна приятелски да разпитва Андрю. Въпросите му, които отначало бяха прости, постепенно ставаха по-широки и по-дълбоки, докато най-после стигна до едно последно специфично лечение на причинителите на маларията. Но Андрю, който се беше отпуснал пред Аби, отговаряше добре.
Най-сетне, като постави образеца на масата, Аби каза:
— Знаете ли нещо за историята на аневризма?
— Амброаз Паре — отговори Андрю и Аби вече закима утвърдително — се смята за първия, който е открил това състояние.
Лицето на Аби изрази изненада.
— Защо „се смята“, доктор Менсън? Паре наистина откри аневризма.
Андрю се изчерви, после побледня, но се хвърли напред:
— Да, сър, така пише в учебниците. Ще го намерите във всеки учебник. Аз лично се потрудих да проверя, че е така в шест. — Той бързо пое дъх. — Но ми се случи да чета Целзус, когато си опреснявах латинския, а той имаше нужда от опресняване, сър, и тогава прочетох думата „аневризъм“. Целзус е познавал аневризма. Описал го е напълно. И това е станало около тринайсет века преди Паре!
Настъпи мълчание. Андрю вдигна очи, готов за снизходителна насмешка. Аби го гледаше със странно изражение на червендалестото си лице.
— Доктор Менсън — каза той най-после, — вие сте първият кандидат в тази изпитна зала, който някога ми е казвал нещо оригинално, нещо вярно и нещо, което не знам. Поздравявам ви.
Андрю отново се изчерви.
— Само ми кажете още едно нещо, ей така да ми задоволите любопитството — каза Аби. — Какво смятате за главен принцип или може би трябваше да кажа основна идея, която винаги имате пред себе си, когато практикувате своята професия?