Но когато Андрю отново влезе, секретарят се усмихваше и потриваше ръце. Други от Комитета го гледаха по-благосклонно или поне без враждебност.
Оуен веднага се изправи и каза:
— Радостен съм да ви съобщя, доктор Менсън, бих могъл да река, че лично аз съм щастлив да ви кажа, че Комитетът реши с мнозинство да ви помоли да останете.
Той бе спечелил, беше ги убедил в крайна сметка, но този факт след една кратка вълна на удовлетворение не предизвика у него никаква радост. Настъпи мълчание. Те очевидно очакваха той да изрази своето облекчение и благодарност. Но той не можеше. Бяха му омръзнали цялата изопачена история, Комитетът, Аберлоу, медицината, силициевият прах, морските свинчета и самият той.
Най-после каза:
— Благодаря ви, господин Оуен. Радвам се, че след всичко, което съм се опитал да направя тук, Комитетът не желае да напусна. Но, съжалявам много, аз повече не мога да остана в Аберлоу. Считано от днес, давам на Комитета едномесечно предупреждение. — Той говореше без чувство, после се обърна и излезе от стаята.
Настъпи мъртво мълчание. Най-бързо се съвзе Ед Ченкин.
— Лесно се отървахме — викна той с половин уста след Менсън.
Тогава Оуен стресна всички със своето първо избухване, откакто го помнеха в тази стая на Комитета.
— Затваряй си глупавата уста, Ед Ченкин — той хвърли линията със закана. — Загубихме най-добрия човек, когато някога сме имали.
Глава шестнадесета
Същата вечер Андрю се събуди посред нощ, като пъшкаше.
— Крис, глупак ли съм? Да зарежа цялото ни препитание — една сигурна работа? В края на краищата напоследък имах и няколко частни пациенти. И Луелин се държи много добре. Казах ли ти? Той почти ми обеща да ме пусне да правя прегледи в болницата. И Комитетът — те не са лоши хора, като изключим бандата на Ченкин — мисля, че след време, когато Луелин се оттегли, може би щяха да ме направят главен лекар на негово място.
Легнала до него в тъмнината, спокойна и разумна, тя го успокои.
— Ти всъщност не искаш да прекараме в някаква уелска миньорска провинция целия си живот, мили. Бяхме щастливи тук, но е време да си тръгваме.
— Но слушай, Крис — не мирясваше той, — ние нямаме достатъчно пари да си купим нови пациенти. Трябваше да съберем, преди да се махнем.
Тя сънливо отговори:
— Какво общо имат тука парите? Освен това ние ще изхарчим всичко или почти всичко, което имаме, за една истинска ваканция. Даваш ли си сметка, че близо четири години почти не си мръдвал от тези стари мини?
Нейният дух го зарази. На другата сутрин светът изглеждаше весел и безгрижен. На закуска, която изяде с някаква нова радост, той заяви:
— Ти съвсем не си лошо старо момиче, Крис. Вместо да се качиш на трибуната и да ми кажеш, че сега очакваш от мен големи неща, че сега за мен е време да изляза от черупката си и светът да узнае за мен, ти просто…
Тя не го слушаше. Най-неуместно запротестира:
— Наистина, мили, защо трябва да мачкаш вестника? Мислех, че само жените правят така. Как сега ще си прочета колонката за градинарство?
— Не я чети. — На път към вратата той усмихнат я целуна. — Мисли за мен.
Почувства се готов за приключения, готов да опита късмета си в живота. Но освен това предпазливото у него го накара да погледне какво е постигнал през тези години. Той имаше своето членство в Кралската колегия, една почетна специалност и над триста лири в банката. С всичко това зад гърба си сигурно нямаше да гладуват.
Хубаво беше, че намерението им беше твърдо. Градът беше залят от вълна на сантименталност. Сега, когато си отиваше по собствена воля, всички го молеха да остане.
Върхът дойде една седмица след събранието, когато Оуен безуспешно оглави една делегация до „Вейл вю“, за да моли Андрю да промени решението си. След това настроенията срещу Ед Ченкин стигнаха едва ли не до насилие. По улиците го освиркваха. На два пъти бе изпращан от мината до в къщи с оркестър свирки — унижение, което работниците обикновено пазеха за несретниците.
При целия този шум в местността беше просто странно какво малко впечатление направи изследването му сред външния свят. То му спечели титла. Беше отпечатано в „Списание за индустриално здравеопазване“ в Англия и публикувано като брошура в САЩ от Американската хигиенна асоциация. Но освен това то му донесе и три писма.
Първото беше от някаква фирма в Брик Лейн, която го уведомяваше, че му изпраща мостри от своя белодробен сироп, който безпогрешно лекувал белодробни заболявания, за което те имали стотици потвърждения, включително няколко от изтъкнати лекари. Надяваха се, че той ще препоръча сиропа на миньорите в своята практика. Добавяха, че той лекува също и ревматизъм.