Най-после Джил свърши. Били незабавно си послужи с чука.
— Господа! Ние сме особено щастливи, че днес сред нас е новият ни медицински служител. Спомням си, че нито по-рано, нито по-късно, а през 1904 година подчертах, че е необходимо към Комисията да бъде назначен постоянен лекар, клиницист, който да бъде солидна помощ за патолозите, които от време на време крадем, господа — хи, хи, хи, — които от време на време крадем от стипендиантите. И аз казвам това с пълно уважение към нашия млад приятел Хоуп, на чиято доброта — хи, хи, — на чиято доброта ние сме така много задължени. Сега аз добре си спомням, че не по-рано, не по-късно, а в 1889…
Сър Робърт Аби го прекъсна:
— Сигурен съм, сър, че другите членове на Комисията биха желали с цялото си сърце да се присъединят към вас и да поздравят доктор Менсън за работата му върху силикозата. Ако бих могъл да се изразя така, според мен тази работа е плод на извънредно усърдно и оригинално клинично изследване, работа, която, както Комисията добре знае, би могла да има сериозно отражение върху промишленото ни законодателство.
— Точно така — избумтя Чалис, подкрепяйки своето протеже.
— Точно това се канех да кажа, Робърт — каза Били недоволно. За него Аби все още беше млад човек, едва ли не студент, чиито прекъсвания трябваше внимателно да бъдат порицавани. — Когато на нашето последно заседание решихме, че трябва да бъде извършено проучване в тази насока, веднага се сетих за доктор Менсън. Той е зачекнал този въпрос и трябва да му бъде дадена всяка възможност да го разработи. Ние желаем, господа — тъй като това беше за доброто на Андрю, той му смигна изпод гъстите си вежди през масата, — той да посети всички антрацитни мини в страната и може би по-късно да обхване всички каменовъглени мини. Също ние желаем той да има всички възможности за клинични прегледи на миньорите от индустрията. Той ще разполага с всички удобства, включително и умелото бактериологично съдействие на нашия млад приятел доктор Хоуп. Накъсо, господа, няма нищо, което не бихме направили, за да помогнем на нашия нов медицински служител да продължи проучването на важния въпрос за вдишването на праха, докато се стигне до крайни научни и административни заключения.
Андрю крадешком пое бързо дъх. Това беше чудесно, чудесно — повече, отколкото изобщо някога се беше надявал. Даваха му всички права, щеше да има зад гърба си тяхната огромна власт, даваха му възможност да се впусне в клинични изследвания. Те бяха ангели, всичките, а Били беше самият Гавраил.
— Но, господа — изписка внезапно Били, като измъкна нови книжа от джобовете на сакото си, — преди доктор Менсън да продължи работата по този проблем, преди да можем да се чувстваме в правото си да му разрешим да съсредоточи усилията си в тази област, има друг по-бърз проблем, с който смятаме, че той трябва да се занимае.
Пауза. Андрю почувства, че сърцето му се свива и когато Били продължи, ентусиазмът му бавно почна да изстива.
— Доктор Бигзби от Министерството на търговията неведнъж ми е говорил за тревожното състояние на нещата при стандартизация на индустриалните материали за първа помощ. Разбира се, има една дефиниция съгласно съществуващия закон, но тя е разтеглива и незадоволителна, не съществуват например точни стандарти относно размера и изработването на превръзките, дължината, материала и вида на шините. Сега, господа, това е важен проблем, който пряко засяга нашата Комисия. Аз съм дълбоко убеден, че нашият медицински служител трябва обширно да проучи въпроса и да направи доклад на тази тема, преди за започне работа върху проблема за вдишването на прах.
Мълчание. Андрю отчаяно погледна седящите около масата. Дод-Кентърбъри бе протегнал крака и гледаше в тавана. Гедсби рисуваше диаграми в бележника си, Хуини бе настръхнал, Чалис поемаше дъх, за да произнесе реч.
Но Аби беше този, който каза:
— Сър Уилям, това без съмнение е работа или на Министерството на търговията, или на Министерството на мините.
— Ние сме на разположение и на двете — изписка Били. — Ние сме — хи, хи — сирачето на двете.
— Да, знаем. Но в крайна сметка този проблем за превръзките е сравнително тривиален, а доктор Менсън…
— Уверявам ви, Робърт, че той далеч не е тривиален. В скоро време въпросът ще бъде поставен в Камарата на лордовете. Лорд Ънгър ми съобщи за това вчера.
— А! — каза Гедсби, като наостри уши. — Щом Ънгър иска, нямаме избор.