Тя стана от стола и се ръкува с него. Беше пълничка, добродушна жена с много грим, късо кожено палто и голяма ръчна чанта. Той веднага разбра, че е от ония проститутки, които обикалят в квартала.
— Да? — запита той, а очакванията му понамаляха.
— О, докторе — почтително се усмихна тя. — Моят приятел просто ми подари чифт хубави златни обици. И госпожа Смит — аз съм нейна клиентка — ми каза, че можете да ми пробиете ушите. Моят приятел много се страхува да не би някой да ми направи нещо с мръсна игла или кой знае, докторе.
Той пое дълбоко дъх. Наистина ли се бе стигнало дотук? Каза:
— Да, аз ще ви пробия ушите.
Извърши всичко внимателно, стерилизира иглата, напръска ушите с етилов хлорид и дори й сложи златните обици.
— О, докторе, беше чудесно — като се оглеждаше в огледалото на чантата си. — Нищо не усетих. Моят приятел ще остане доволен. Колко струва, докторе?
Таксата на „добрите“ пациенти на доктор Фой, колкото и митични да бяха, беше седем шилинга и шест пенса. Спомена сумата.
Тя извади от чантата си десетшилингова банкнота. Според нея той беше любезен, издигнат и много красив господин — винаги, кой знае защо, харесваше чернооките — и също така си помисли, докато той й връщаше остатъка, че изглежда гладен.
Когато тя си отиде, той не започна, както би направил преди, да рие земята с крак от яд, че се е продал с това дребно, сервилно действие. Чувстваше някакво странно унижение. Стиснал смачканата банкнота, той приближи до прозореца и я проследи как изчезва надолу по улицата, поклащайки бедрата си, размахвайки чантата, гордо носейки новите си обици.
Глава втора
В премеждията на борбата той жадуваше за професионално приятелство. Бе ходил на едно събрание на местното медицинско дружество, от което не остана особено доволен. Дени беше все още в чужбина. След като бе открил, че в Тампико му харесва, Филип бе останал там като хирург на „Ню сенчъри ойл къмпани“. Поне засега беше загубен за Андрю. В същото време Хоуп, изпратен с поръчение в Къмбърленд, броеше кръвни телца за Радостта на маниака, както сам се изразяваше в грубоватата си пощенска картичка.
Неведнъж на Андрю му се искаше да се свърже с Фреди Хемптън, но въпреки че често стигаше до телефонния указател, винаги го спираше мисълта, че все още не е успял — не се е нагласил добре, казваше си той. Фреди все още живееше на Куин Ан стрийт, макар и на друг номер. Спомняйки си старите приключения от студентските години, Андрю все по-често се питаше как напредва Фреди, докато изведнъж съблазънта стана твърде силна за него. Обади се на Хемптън.
— Сигурно съвсем си ме забравил — изсумтя той почти готов да приеме някоя подигравка. — Обажда се Менсън, Андрю Менсън. Практикувам тук в Падингтън.
— Менсън! Да те забравя! Ти, старият боен кон! — от другата страна Фреди го бе ударил на лирика. — За бога, човече! Защо досега не си се обадил?
— Ами още не сме се наредили съвсем — усмихна се Андрю в слушалката, зарадван от изблика на Фреди. — А преди — на онази работа в Комисията — препускахме из цяла Англия. Вече се ожених, разбираш ли.
— И аз! Виж какво, старче, трябва да се видим. В най-скоро време! Не мога да го преживея. Ти тук в Лондон. Чудесно! Къде ми е бележникът? Виж, какво ще кажеш за четвъртък? Можете ли да дойдете тогава на вечеря? Да, да. Чудесно. Е, дочуване тогава, а през това време ще кажа на жена си да драсне някой ред на твоята.
Кристин далеч не бе ентусиазирана, когато той й разказа за поканата.
— Ти иди, Андрю — предложи тя след кратко мълчание.
— Глупости! Фреди иска да те запознае с жена си. Знам, че не го обичаш особено, но там ще има и други хора, вероятно лекари. Това може да ни обърне късмета, мила. Освен това отдавна не сме излизали. Каза официално облекло. Добре че си купих оня смокинг за банкета в мините в Нюкасъл. Но какво ще правим с теб, Крис? Трябва да имаш нещо да облечеш.
— Трябва да имам газова печка за готвене — отвърна тя малко хладно.
Последните няколко седмици я бяха изтощили. Беше позагубила малко от свежестта си, която винаги бе нейният най-голям чар. И понякога, точно като сега, отговаряше кратко и измъчено.
Но в четвъртък, когато тръгнаха за Куин Ан стрийт, той не можеше да не види колко сладка е тя в тази рокля — да, същата бяла рокля, която бе купила за онзи банкет в Нюкасъл, но променена по такъв начин, че изглеждаше по-нова и по-хубава. Косата си бе направила също по нов начин: по-прибрана към главата, така че падаше тъмна около бледото й чело. Забеляза това, докато тя му връзваше връзката, и се канеше да й каже колко е хубава, но после забрави поради внезапен страх, че ще закъснеят.