Никой не помръдна.
Лицето на Квестора почервеня.
— Май ще трябва да ви понауча на уважение.
Още преди да измъкне оръжието от кобура, новодошлите бяха наскачали на крака. Квесторът ги изгледа малко разочаровано и върна пистолета на място.
— Първото, което трябва добре да запомните, е вашият статус на Омега. Вашият статус е никакъв. Вие сте пеони, а това означава, че сте нищо. — Той помълча, сетне добави: — Сега внимавайте, пеони. Ще узнаете задълженията си.
ГЛАВА 3
— Първото, което следва да разберете, новаци — каза Квесторът, — е какво точно представлявате. Това е много важно. И аз ще ви кажа какво представлявате. Вие сте пеони. По-долни от най-долните. Вие сте без статус. Няма нищо по-долно освен мутантите, а те всъщност не са хора. Има ли въпроси?
Квесторът изчака. Нямаше въпроси и той продължи:
— Определих какво представлявате вие. Оттук преминаваме към разбирането какво представляват всички други на Омега. Първо, всички са по-важни от вас, но някои са по-важни от другите. По ранг над вас стои Местният Жител, който е почти същата стока като новаците, след това идва Свободният Гражданин. Като знак на статуса си той носи сив пръстен и дрехите му са черни. Той също не е особено важен, но струва много повече от вас. Ако имат късмет, някои от вас могат да станат Свободни Граждани. Следват Привилегированите Класи, които ще отличавате по разни символи, в зависимост от ранга — например златни обици за класата на Хаджиите. След време ще узнаете всички белези и привилегии на различните рангове и степени. Би трябвало да спомена и свещениците. Макар да не са от ранга на Привилегированите, те получават по традиция известни права и закрила. Ясен ли съм дотук?
Всички в бараката измънкаха утвърдително. Квесторът продължи:
— Сега преминаваме към въпроса за поведението при среща с човек от по-висок ранг. Като пеони вие сте длъжни почтително да поздравявате Свободния Гражданин с пълната му титла. На Привилегированите, например на Хаджиите, ще говорите само когато ви питат, при това с наведени очи и събрани отпред ръце. В присъствието на Привилегирован Гражданин не си тръгвате без разрешение. При никакви обстоятелства няма да сядате пред него. Ясно? Има още много за учене. Например моята служба на Квестор отговаря на ранга Свободен Гражданин, но носи и някои от правата на Привилегированите. — Квесторът огледа новаците, за да се увери, че са разбрали. — Тази барака е вашият временен дом. Съставих график кой ще мете, кой ще мие пода и тъй нататък. Разрешавам да ме питате за всичко и по всяко време, но глупави или нахални въпроси могат да бъдат наказани с осакатяване или смърт. Главно помнете, че сте по-долу от най-долните. Ако не го забравите, може и да оцелеете. — Квесторът помълча. — През следващите дни ще получите назначения. Някои от вас ще отидат в германиевите мини, други в риболовния флот, трети ще бъдат обучени на разни занаяти. Междувременно сте свободни да поогледате Тетрахайд.
Виждайки недоумяващите им погледи, Квесторът обясни:
— Така се нарича градът, в който се намирате. Най-големият… — той се позамисли — и всъщност единственият град на Омега.
— Какво означава Тетрахайд? — запита Джо.
— Откъде да знам? — навъси се Квесторът. — Сигурно е от ония стари земни имена, дето все ги измислят разни умници. Както и да е, отваряйте си очите на четири, щом тръгнете из града.
— Защо? — обади се Барънт.
Квесторът се ухили.
— Това, пеоне, ще трябва сам да откриеш.
Той се обърна и с широка крачка напусна бараката. Когато изчезна, Барънт се приближи до прозореца. Навън се виждаше само пустият площад и отвъд него улиците на Тетрахайд.
— Да излезеш ли мислиш? — запита Джо.
— Разбира се — отвърна Барънт. — Идваш ли с мен?
Дребничкият крадец на кредит поклати глава.
— Струва ми се опасничко.
— Ами ти, Фьорен?
— И на мен не ми харесва — каза Фьорен. — Може би ще е разумно да поостанем около бараката засега.
— Смешно — възрази Барънт. — Сега този град е наш. Никой ли няма да дойде?
Фьорен смутено прегърби широките си плещи и поклати глава. Джо сви рамене и се опъна на нара. Останалите новаци даже не повдигнаха очи.
— Много добре — заяви Барънт. — После ще ви разкажа най-подробно.
Той изчака още малко да види дали някой не е променил решението си, след това излезе навън.
Град Тетрахайд представляваше сборище от сгради, плъзнали по тесен полуостров, който стърчеше навътре в ленивото мътно море. Откъм сушата полуостровът беше преграден от висока каменна стена с няколко порти, охранявани от часови. Най-голямата сграда беше Арената, където веднъж годишно се провеждаха Игрите. Близо до арената имаше групичка правителствени сгради.