— Новото ми семейство я одобрява. — Делия, чиято физиомония беше застинала разтревожено, се разтопи в усмивка при тези му думи.
— О! — От лицето на Екатерин стана ясно, че е усетила грешката си, но не и каква е тя. Погледна към лейди Алис, която, навярно все още зашеметена от представлението с буболечките, изучаваше замислено чинията си и не забеляза мълчаливата молба за помощ.
Като човек, който никога не оставяше девици в беда, комодор Куделка се намеси бодро в разговора:
— И така, Майлс, като говорим за Комар, смяташ ли, че законопроектът за ремонта на слънчевото им огледало има шанс в Съвета?
О, това наистина беше елегантно. Майлс хвърли кратка благодарствена усмивка на стария си наставник и отговори:
— Да, смятам. Грегор застана твърдо зад законопроекта, точно както се бях надявал.
— Това е добре — разсъдливо вметна Галени. — Ще помогне в много отношения. — След което кимна отсечено на Екатерин в знак, че й прощава.
Трудният момент отмина. В последавалия всеобщ дух на облекчение, докато гостите се надпреварваха да дадат и своя принос във вид на политически клюки, бодрият глас на Енрике Боргос долетя катастрофално ясен от другия край на масата:
— Печалбата ще бъде толкова голяма, Карийн, че двамата с Марк спокойно ше можете да си позволите още едно от онези смайващи пътувания до Сферата, когато се върнете на Бета. Даже не едно, а колкото ви душа поиска. — Той се усмихна със завист. — Ще ми се и аз да имах с кого да отида там.
Сферата на неземните удоволствия беше един от най-известните, или позорно известни, куполи на удоволствията на колонията Бета и славата му се беше разнесла из цялата галактика. Дори вкусовете на даден човек да не бяха чак толкова извратени, за да го насочат към Джаксън Хол, изборът на лицензирани удоволствия с осигурено медицинско наблюдение, които можеха да се закупят в Сферата, бяха достатъчни да хвърлят в ужас повечето хора. За миг Майлс се залъга с крехката надежда, че родителите на Карийн въобще не са чували за нея. Марк можеше да се престори, че това е някакъв бетански научен музей, каквото и да е, само не…
Комодор Куделка тъкмо беше отпил от виното, за да прокара последната си хапка от рибното блюдо. Струята ситни капчици стигна почти до Делия от другата страна на масата. Вино в кривото гърло на възрастен човек като него си беше за притеснение при всички случаи. Оливия го заблъска колебливо по гърба, докато той напразно се опитваше да си поеме въздух, заровил почервенялото си лице в салфетката. Дру избута стола си назад — явно се колебаеше дали да заобиколи масата и да помогне на съпруга си, или, нищо чудно, да удуши Марк със собствените си ръце. Самият Марк беше напълно безполезен за момента — смесица от вина и ужас беше отцедила кръвта от дебелите му бузи, което никак не го разкрасяваше.
Ку успя да си поеме дъх, колкото да изсъска към Марк:
— Ти си завел моята дъщеря в Сферата?
Карийн, тотално паникьосана, избъбри:
— Беше част от терапията му!
Марк, още по-паникьосан, добави в отчаяно желание да се оправдае:
— Дадоха ни медицинско намаление…
Майлс често си беше пожелавал да присъства на момента, когато Дъв Галени най-после разбере, че Марк му е потенциален баджанак, и да види израза му. Сега си върна желанието назад, но беше твърде късно. И преди беше виждал Галени застинал, но никога толкова… препариран. Ку дишаше отново, което би било успокоително, ако дишането му не беше по-учестено от нормалното. Оливия се изкиска нервно и бързо покри устата си с ръка. Очите на лорд Доно грееха разбиращо — той със сигурност знаеше всичко за Сферата, както в сегашното, така и в предишното си въплъщение. Професорката, която седеше до Енрике, се наведе напред и хвърли по един любопитен поглед в двете посоки на масата.
Екатерин изглеждаше разтревожена, но не и изнеданана, отбеляза Майлс. Дали Марк не й беше споделил неща, които не бе сметнал за редно да сподели със собствения си брат? Или двете с Карийн бяха станали толкова близки приятелки, че да си шушнат тайни от подобно естество, както правят жените? И ако бе така, какво ли беше сметнала за редно Екатерин да сподели с Карийн за него, и имаше ли начин той да разбере?
Дру, след видимо колебание, се отпусна на стола си. Възцари се зловещо, попарващо мълчание от вида „по-късно ще го обсъдим“.
Лейди Алис не пропускаше и най-малкия нюанс — светският й самоконтрол беше толкова железен, че само Майлс и Илян бяха достатъчно близо до нея, за да забележат лекото й примижаване. Всепризната със способността си да налага тон, който никой не се осмеляваше да пренебрегне, най-накрая тя каза тежката си дума, а именно: