— Мислех, че бетанците могат да променят химията на мозъка ти както си поискат — каза Мартя — Не могат ли просто да го направят нормален — хоп, и готово? Защо става толкова бавно?
— Точно в това е проблемът — каза Карийн. — През по-голямата част от живота си Марк е бил манипулиран, както тялото, така и психиката му, от други хора. Нужно му е време, за да реши кой е сега, когато не го тъпчат с разни химикали. Време да си изгради основа, както се изразява терапевтката му. Става му Нещо, когато някой заговори за лекарства, ако ме разбирате. — Макар това явно да не важеше за онези, които му бяха намерили бегълците от Джаксън Хол. — Когато се почувства готов… както и да е, няма значение.
— Терапията му постигна ли въобще някакъв резултат? — тревожно попита майка й.
— О, да, има голям напредък — отвърна Карийн, доволна, че най-после може да каже за Марк и нещо хубаво.
— Какъв по-точно? — попита озадачено майка й.
Карийн си представи как изтърсва: „Ами напълно се възстанови от причинената си от изтезанията импотентност и беше обучен как да бъде нежен и внимателен любовник. Терапевтката му казва, че страшно се гордее с него, а Сръдльо е направо в екстаз. Лакомника можеше да се превърне в разумен почитател на добрата храна, ако не беше асимилиран от Ревльо, за да задоволи нуждите му, и именно аз се сетих, че точно на това се дължи прекаляването с храна. Терапевтката на Марк ме поздрави за прозрението и ми връчи цял куп каталози за пет различни бетански учебни програми за терапевти, като каза, че ще ми съдейства за стипендия, ако проявя интерес. Още не е съвсем наясно какво да прави с Убиец, но мен Убиец не ме притеснява. С Ревльо обаче не мога да се справя. Та това е напредъкът ни за една година. А, да, и на фона на целия този личен стрес и напрежение Марк завърши първи в курса си в онова негово елитно училище по финанси, ако някой се интересува.“
— Доста сложно е за обяснение — успя да измърмори накрая.
Време беше да смени темата. Сигурно имаше и нечии други любовни забежки, които да бъдат подложени на публична дисекция.
— Делия! Твоят комарски комодор познава ли се с годеницата на Грегор? Ти срещна ли се вече с нея?
Делия се изпъчи.
— Да, Дъв се познава с Лайза още от Комар. Имали са някои общи… академични интереси.
Мартя вметна напевно:
— Тя е сладка, мъничка и пухкава. Има страхотни синьо-зелени очи и смята да наложи модата на сутиените с подплънки. За твой късмет. Сложи ли някой и друг килограм тази година?
— Всички се запознахме с Лайза — намеси се мама преди темата да се е изродила в саркастични нападки. — Изглежда много приятна жена. Много интелигентна.
— Да — потвърди Делия и метна презрителен поглед към Мартя. — С Дъв се надяваме Грегор да не пилее способностите й в светски обязаности, макар че ще й се наложи да се занимава и с това, разбира се. Учила е икономика на Комар. Според Дъв спокойно би могла да ръководи някоя от министерските комисии, стига да й позволят. Ако не друго, поне старите вори няма как да я изтикат в ъгъла като кобила за разплод. Грегор и Лайза вече се погрижиха да се разчуе, макар и неофициално, че възнамеряват да използват утробни репликатори за бебетата си.
— Традиционалистите по горните етажи на властта не им ли създават проблеми в това отношение? — попита Карийн.
— Грегор каза, че ако го направят, щял да ги изпрати да спорят по въпроса с лейди Корделия. — Мартя се изкиска. — Стига да посмеят.
— Тя ще им връчи собствените им глави на подноси, ако се опитат — бодро рече баща й. — И те много добре знаят, че е способна да го направи. Пък и самите ние бихме могли да помогнем, като посочим Карийн и Оливия. Те са живо доказателство за добрите резултати, които дават репликаторите.
Карийн се ухили. Усмивката на Оливия беше с няколко градуса по-хладна. Демографията на собственото им семейство отразяваше появата на тази галактическа технология в света на Бараяр — Куделка бяха сред първите обикновени бараярци, доверили се на новия метод за износване на бременността, чрез който се бяха появили на бял свят двете им по-малки дъщери. Да ги представят наляво и надясно като някакви земеделски продукти, спечелили награда на окръжен панаир, по някое време беше станало твърде досадно, но Карийн предпочиташе да мисли за това като за служба в полза на обществото. Напоследък се случваше значително по-рядко, защото технологията се използваше все по-масово, предимно в големите градове и от онези, които можеха да си го позволят финансово. За пръв път се запита как ли са се чувствали сестрите, служили за сравнение — Делия и Мартя.