— Какво мислят комарците за сватбата? Твоят Дъв казва ли нещо? — попита тя Делия.
— Приемат го със смесени чувства, но какво друго може да се очаква от един завладян свят? Империята смята да пусне в обръщение цялата позитивна пропаганда, която успее да измисли, разбира се. Даже дотам да повторят сватбата на Комар според комарските традиции. Лайза и Грегор направо да ги ожалиш. Всички годишни отпуски в ИмпСи са отменени до след втората церемония, което означава, че сватбените ни планове с Дъв ще трябва да почакат. — Тя въздъхна дълбоко. — Все пак предпочитам да получа цялото му внимание, дори да трябва да почакам за тази цел. Той прави всичко възможно да навлезе бързо в работата си, да, но след като е първият комарец, оглавяващ Комарския отдел, всички очи в Империята са вперени в него. Особено ако нещо се обърка. — Тя направи гримаса. — Нали се сещате чия глава ще е на подноса тогава?
Делия се беше променила през изтеклата година. Последния път, когато бяха говорили за събитията в Империята, разговорът се беше въртял около това какво да облекат — не че координирането на цветовете при сестрите Куделка не беше предизвикателство, само по себе си достойно за военен стратег. Карийн си помисли, че току-виж харесала този Дъв Галени. Зет, хм. Трябваше да свикне с тази представа.
Миг по-късно колата зави зад последния ъгъл и тя видя родния си дом. Къщата на семейство Куделка беше последната на пресечка, застроена с високи жилищни кооперации — просторна триетажна сграда с множество прозорци, гледащи към оформен като полумесец парк, точно в центъра на столицата и на няма и пет-шест пресечки от замъка Воркосиган. Родителите й я бяха купили преди двадесет и пет години, когато баща й бил личен адютант на регента, а майка им тъкмо била напуснала службата си в ИмпСи като телохранител на Грегор и доведената му майка лейди Корделия, за да износи и роди Делия. Карийн и да искаше, не можеше да изчисли колко се е вдигнала цената й оттогава, макар да се обзалагаше, че за Марк това би било детска игра. И чисто теоретично упражнение — кой би си помислил да продаде милата й къща, колкото и да скърцаше вече от старост? Тя изскочи радостно от колата.
Чак късно вечерта Карийн издебна подходящ момент да поговори насаме с родителите си. Най-напред трябваше да разопаковат багажа й, да се раздадат подаръците и да разчисти стаята си от боклуците, които сестрите й безмилостно бяха трупали там цяла година. После дойде ред на семейната вечеря, на която бяха поканени и трите й най-добри приятелки от старото време. Всички бъбреха без спирачка, с изключение на татко, разбира се, който отпиваше от виното си и изглеждаше доволен като стар котарак от факта, че седи на една маса с осем жени. Сред цялото това камуфлажно бърборене Карийн лека-полека си даде сметка, че скрива зад параван от мълчание нещата, които бяха от най-голямо и спешно значение за нея. Странно чувство.
Сега седеше в крайчеца на леглото на родителите си, докато те се приготвяха за лягане. Мама правеше обичайните си изометрични упражнения, както ги беше правила всяка вечер, откакто се помнеше Карийн. Дори след две раждания и натрупалите се години, все още имаше мускулния тонус на атлет. Татко докуцука през стаята и подпря бастуна с прибраната в него сабя до своята страна на леглото, седна тромаво и се загледа усмихнато в мама. Косата му беше съвсем посивяла, забеляза Карийн. Сплетената грива на мама все още пазеше естествения си светлокестеняв цвят, макар и с едва доловим сребрист оттенък. Несръчните ръце на татко се заеха с нелеката задача да свалят полуботушите му. Очите на Карийн срещаха трудности с реадаптирането. Бараярците в средата на петдесетте си години изглеждаха така, както бетанците изглеждаха на седемдесет и даже на осемдесет, а нейните родители бяха имали трудна младост, преминала в служба и военни стълкновения. Карийн се изкашля и с бодра усмивка почна:
— Колкото до следващата учебна година…
— Ще продължиш в Окръжния университет, нали? — каза мама, набра се бавно на лоста, монтиран на подпори под тавана, повдигна крака хоризонтално пред себе си и ги задържа така, докато преброи наум до двайсет. — Не сме отделяли цял живот от залъка си, за да ти осигурим галактическо образование, а ти да го зарежеш наполовина. Би било ужасно.