— Можеше да бъде и по-лошо — рече бодро татко. — Само си представи какво би било да издържам харема си в старите времена, когато зестрите са били задължителни!
Карийн се усмихна, както се очакваше от нея — баща й прибягваше до тази шега поне от петнайсет години, — и си отиде в стаята. Налагаше се да намери друго разрешение. И да разчита единствено на себе си.
Декорът на Зелената стая в императорския дворец удряше в земята обзавеждането на всяка друга конферентна зала, в която беше попадал Майлс. Старинната копринена дамаска по стените, тежките драперии и дебелите килими й придаваха смълчана, строга и някак подводна атмосфера, а изящният сервиз за чай върху инкрустирания бюфет оставяше пресованата храна в пластмасови съдинки, поднасяна на всяка средностатистическа военна сбирка, да му диша прахта. Лъчите на пролетното слънце струяха през прозорците и рисуваха по пода топли златни решетки. Майлс ги беше наблюдавал как пълзят с напредването на утрото.
Вездесъщият военен привкус бе осигурен от присъствието на трима мъже в униформа — полковник лорд Вортала Младши, шеф на специалния отряд към ИмпСи, комуто бе възложено да се грижи за сигурността на императорската сватба; капитан Иван Ворпатрил, послушно водещ бележки за лейди Алис Ворпатрил, същото, което би правил и като адютант на своя командир по време на военно съвещание в щаба, и комодор Дъв Галени, шеф на Комарския отдел в ИмпСи, който се готвеше за деня, когато голямото представление щеше да има втората си премиера на Комар. Майлс се чудеше дали Галени, четиридесетгодишен и сприхав по природа, не събира идеи за собствената си сватба с Делия Куделка, или чувството му за самосъхранение е достатъчно силно, за да се сниши и да остави всичко на високо компетентните, или по-точно твърдоглави, жени от семейство Куделка. Цели пет. Майлс би предложил на Дъв убежище в замъка Воркосиган, само че момичетата веднага биха го открили там.
Грегор и Лайза, изглежда, се справяха добре засега. Император Грегор, в средата на трийсетте, беше висок и слаб, мургав и сдържан. Доктор Лайза Тоскана беше дребна, с пепеляворуси къдрици и синьо-зелени очи, които често се присвиваха развеселено, и фигурка, която, ако питаха Майлс, направо те зовеше да се метнеш отгоре й и да се заровиш там за през зимата. В което нямаше и намек за държавна измяна — той не завиждаше на Грегор за късмета му. Всъщност Майлс смяташе месеците на публични церемонии, които възпрепятстваха Грегор от въпросната консумация, за жестокост, близка до откровен садизъм. Ако, разбира се, наистина го възпрепятстваха…
Гласовете продължиха да жужат, а мислите на Майлс се отплеснаха още повече. Замечтано се запита къде двамата с Екатерин биха вдигнали собствената си бъдеща сватба. В балната зала на имението Воркосиган, в центъра на Империята? Залата можеше и да не побере достатъчно хора. А на това събитие той определено държеше да има свидетели. Или пък имаше политическото задължение, като наследник на негово графско височество баща си, да вдигне сватбата в столицата на окръг Воркосиган Хасадар? Модерната графска резиденция в Хасадар винаги му беше приличала повече на хотел, отколкото на дом, още повече заради съседството й с всички окръжни административни институции, които ограждаха централния градски площад. Най-романтично би се получило в къщата във Воркосиган Сърло, в градините край брега на Дългото езеро. Сватба на открито, да, на Екатерин това би й харесало. В известен смисъл сержант Ботари също би присъствал, както и генерал Пьотър. „Помислял ли си някога, че и за мен ще дойде този ден, дядо?“ Привлекателността на подобно решение би била в пряка зависимост от сезона, разбира се — в разгара на лятото би било великолепно, но едва ли щеше да е особено романтично под суграшицата в средата на зимата. Никак не беше сигурен, че ще успее да примами Екатерин до венчалния кръг преди есента, а да отлага церемонията до следващата пролет би било също толкова болезнено, колкото онова, през което Грегор минаваше в момента…
Лайза, седнала срещу Майлс на конферентната маса, отгърна следващия лист от програмата, хвърли му едно око и възкликна:
— Не може да говорите сериозно бе, хора!
Грегор, който седеше до нея, се стресна и се наведе да прочете какво пише в листа.
„О, сигурно сме стигнали до страница дванайсет.“ Майлс бързо се ориентира в дневния ред и се направи на съсредоточен.
Лейди Алис го изгледа хладно преди да насочи вниманието си към Лайза. Това половингодишно брачно изпитание, започнало с годежа на Зимния празник и на път да свърши с предстоящата сватба на Летния, беше лебедовата песен в службата на лейди Алис като официална домакиня на Грегор. Беше дала ясно да се разбере, че „всичко ще бъде направено според изискванията“.