— А междувременно — каза Алис — Сигюр прати съобщение до канцеларията ми, в което моли за полагащото му се място в сватбената процесия и полагането на клетва като граф Ворбретен. Рене пък ми прати съобщение с молба Сигюр да не бъде допуснат на церемониите, в случай че дотогава делото не е решено в негова полза. Е, Грегор? Кой от двамата ще постави ръцете си между Лайзините, когато я провъзгласят за императрица, ако дотогава Съветът на графовете не е произнесъл така нареченото си колективно решение?
Грегор потри носа си и присви очи.
— Не знам. Може да поканим и двамата. Като компромисен вариант.
— Двамата заедно? — каза лейди Алис и горната й устна потрепна възмутено. — Чувам, че страстите са се разгорещили. — После изгледа страховито Иван. — Подпомогнати от шегите, които някои малоумни особи си правят за сметка на една ситуация, която в действителност е особено болезнена за пряко засегнатите.
Иван понечи да се усмихне, после явно прецени, че идеята не е добра.
— Вярвам, че не биха опетнили с действията си едно толкова важно събитие — каза Грегор. — Особено ако апелативната им молба към мен все още е включена в дневния им ред. Май ще трябва да измисля някакъв начин да ги уведомя за това, съвсем тактично. Понастоящем обаче съм принуден да стоя настрани… — Погледът му падна върху Майлс. — А, лорд ревизор Воркосиган. Тази задача изглежда точно във вашата компетентност. Бихте ли имали грижата да напомните и на двамата за деликатното им положение, в случай че нещата в един или друг момент загрубеят?
Тъй като официалните служебни задължения на един имперски ревизор на практика се свеждаха до „Както кажеш, Грегор“, Майлс не можеше да спори по въпроса. Е, можеше да бъде и по-лошо. Потръпна при мисълта с колко ли още задачи щяха да са го натоварили досега, ако бе направил глупостта да не се яви на това съвещание.
— Да, сир — въздъхна той. — Ще се постарая.
— Скоро ще започнем да разпращаме официалните покани. Уведомете ме, ако има някаква промяна — каза лейди Алис и отгърна на последната страница. — О, имаш ли вече представа кога точно ще пристигнат родителите ти, Майлс?
— Мислех, че вие ще научите преди мен. Грегор?
— Два имперски кораба са на разположение на вицекраля — каза Грегор. — Ако на Сергияр не възникне някоя криза, която да ги забави, граф Воркосиган намекна, че би искал този път да се прибере навреме, а не като за последния Зимен празник.
— Заедно ли ще пътуват? Мислех, че майка ми може да си дойде по-рано, за да помогне на леля Алис — каза Майлс.
— Много обичам майка ти, Майлс — въздъхна лейди Алис, — но когато след годежа й предложих да си дойде по-рано и да ми помогне с приготовленията, тя каза, че ако имат ум в главите, Лайза и Грегор трябвало да избягат някъде и да си пристанат.
Както Грегор, така и Лайза, изглежда, силно се заинтригуваха от тази идея и стиснаха ръцете си под масата. Лейди Алис се намръщи неспокойно при този опасен лъх на непокорство.
Майлс се ухили.
— Ами да. Нали тя така е направила. В крайна сметка, при нея се е получило.
— Не мисля, че говореше сериозно, но с Корделия човек никога не знае. Направо е ужасяващо как тази тема събужда всичко бетанско у нея. Мога само да благодаря на бога, че в момента е на Сергияр. — Лейди Алис се навъси на листовете пред себе си и добави: — Фойерверки.
Майлс примигна, после осъзна, че думите й не са предсказание за вероятния резултат от сблъсъка между бетанската му майка и бараярската му леля, а последната — слава богу! — точка от днешния дневен ред.
— Да! — рече Грегор и се усмихна нетърпеливо.
Всички бараярци около масата, включително лейди Алис, се ободриха едновременно с него. Наследена народопсихологична страст към всичко, което правеше „бум“, вероятно.
— Кога да бъдат? — попита лейди Алис. — Разбира се, остава традиционната програма в деня на Летния празник, вечерта след Имперския военен парад. Искате ли да има фоейрверки всяка от трите вечери, които делят парада от сватбата, както и вечерта на самата сватба?
— Дай да видя бюджета — каза Грегор на Иван. Иван го извика на дисплея и му го показа. — Хм. Нали не искаме хората да се преситят. Нека други организации, като общината на Ворбар Султана или Съвета на графовете да финансират фойерверките в трите междинни вечери. А бюджетът за следсватбеното шоу да се увеличи с петдесет процента, от личните ми средства на граф Ворбара.
— Ооо — одобрително рече Иван и вкара промените. — Чудно.