Майлс се протегна. Свършиха най-после.
— О, да, за малко да забравя — добави лейди Алис. — Ето ти твоя списък с вечерите, Майлс.
— Списъка ми с какво? — Той автоматично взе листа от ръката й.
— Грегор и Лайза получиха десетки покани за седмицата между парада и сватбата от най-различни организации, които биха искали да ги почетат — както и самите себе си, — като започнеш с Корпуса на имперските ветерани и стигнеш до Почитаемия орден на градските аптекари. И актьори. И агрономи. И адвокати. Да не споменавам останалите букви от азбуката. Много повече, отколкото Грегор и Лайза биха били в състояние да приемат, разбира се. Ще приемат най-важните, толкова, колкото успеят да вместят в програмата си, но оттам нататък ти ще поемеш щафетата като секундант на Грегор.
— Някой от тези хора поканил ли ме е всъщност, лично мен? — попита Майлс, като местеше очи надолу по списъка. — Или ги чака ужасна изненада? Не мога да изям всичко това!
— Изкуството иска жертви, момче! — ухили се Иван. — Твой дълг е да спасиш императора от преяждане.
— Ние, разбира се, ще ги уведомим. Може да се наложи да държиш и няколко кратки благодарствени речи, съобразени с професионалното поприще на домакините ти. А това — добави Алис — е твоят списък, Иване.
Ухилената физиономия на Иван помръкна, докато той се взираше в собствения си списък.
— Не предполагах, че в този проклет град има толкова много гилдии…
Една чудесна мисъл хрумна на Майлс — че може би ще успее да заведе Екатерин на една разумно подбрана селекция от въпросните вечери. Да, нека види лорд ревизор Воркосиган в действие. А нейната ведра и строга елегантност щеше да прибави немалко блясък към собствения му бляскав сан. Той изправи гръб, внезапно успокоен, сгъна листа на четири и го пъхна в туниката си.
— Не може ли Марк да отиде на някои от тези? — жално предложи Иван. — Дотогава ще се е върнал. Пък и той също е Воркосиган. И определено е с по-висок ранг от някакъв си Ворпатрил. Освен това яденето е по неговата част.
Веждите на Галени, се вдигнаха в неохотно съгласие с последната оценка, макар на лицето му да беше изписано сурово изумление в толкова чист вид, че бе достойно да влезе в учебниците. Майлс се запита дали и Галени не разсъждава в момента над факта, че другият забележителен талант на Марк са убийствата. „Поне не яде каквото убие.“
Майлс тъкмо се обръщаше да изгледа страховито братовчед си, но леля Алис го изпревари:
— Обуздай чувството си за хумор, ако обичаш. Лорд Марк не е нито секундант на императора, нито е имперски ревизор, нито има опит в деликатни ситуации като тази. А и въпреки всичко, което Арал и Корделия направиха за него миналата година, за повечето хора мястото му в семейството си остава спорно. Нито пък, както ми бе дадено да разбера, е достатъчно стабилен психически, за да го подлагаме на стреса, придружаващ подобни светски събития. Въпреки терапията му.
— Пошегувах се — измърмори в своя защита Иван. — Как очакваш да оживеем при цялата тази работа, ако не ни е позволено дори да се шегуваме от време на време?
— Ами стегни се малко — сряза го майка му.
С тези страховити думи съвещанието завърши.
ГЛАВА 3
Над града ръмеше хладен пролетен дъждец. Майлс притича на сушина до входната врата на семейство Вортис. В сивия въздух пищната, облицована с каменни плочи фасада на къщата не се набиваше толкова в очи и приличаше повече на изящна разноцветна хоросанова мазилка. Екатерин бе отложила несъзнателно тази им среща, като му бе изпратила предложенията си за парковите проекти по комтаблото. За щастие, не му се наложи да имитира нерешителност относно избора си — и двата проекта бяха много хубави. Надяваше се, че въпреки неочакваното развитие на нещата днес следобед пак ще прекарат часове заедно, навели глави пред дисплея на комтаблото, заети да сравняват и обсъждат подробностите.
Внезапно си спомни за еротичния сън, споходил го точно преди да се събуди сутринта, и усети как лицето му се сгорещява. Беше повторение на първата им среща тук, в градината, но в тази си версия срещата им бе приела един много, хм, много по-вълнуващ и неочакван обрат. Само едно не разбираше — защо тъпото му подсъзнание бе пропиляло толкова време в притеснения за издайническите зелени следи от тревата по коленете на панталоните му, вместо да произведе още от онези приказни мигове на самозабрава? А после се беше събудил — твърде рано, по дяволите…
Професорката му отвори и го поздрави с усмивка.
— Влизай, Майлс. — После, докато той влизаше в коридора, добави: — Споменавала ли съм досега колко високо ценя факта, че винаги се обаждаш да предупредиш за визитите си?