— Непременно.
И на вълната на този грижливо балансиран тон — топъл, но без да е прекалено интимен, той се извини и вдигна лагера.
Така, значи врагът вече обсаждаше портите й. „Не се паникьосвай, момче.“ Докато станеше време за вечерята с Куделка, току-виж вече я обработил достатъчно, за да го придружи на част от светските му ангажименти през седмицата на сватбените церемонии. А след като се покажеха като двойка на половин дузина официални вечери, е, кой знае…
„Не и аз, за съжаление.“
Въздъхна и хукна под дъжда към чакащата го кола.
Екатерин тръгна към кухнята да види дали вуйна й не се нуждае от помощ в разчистването. Боеше се, че е закъсняла, и наистина завари професорката да седи на кухненската маса с чаша чай и купчина есета — на първокурсници, ако се съдеше по смаяния й израз.
Вуйна й се намръщи свирепо и задраска нещо, после вдигна глава и се усмихна.
— Приключихте ли, мила?
— По-скоро едва сега започваме. Лорд Воркосиган се спря на селската градина. И наистина държи да продължа нататък.
— Въобще не съм се и съмнявала. Той държи на решенията си.
— Съжалявам за неудобството тази сутрин. — Екатерин махна с ръка към салона.
— Не виждам защо ти да се извиняваш. Не си ги поканила.
— Така е, не съм. — Екатерин вдигна новия си кредитен чип и се усмихна. — Лорд Воркосиган вече ми плати за проекта! Сега мога да ви плащам наем за двама ни с Ники.
— Мили боже, никакъв наем не ни дължиш. Нищо не ни струва да използваш онези празни стаи.
Екатерин се поколеба.
— Не можеш да кажеш, че храната, която ядем, е безплатна.
— Ако искаш да купиш някакви хранителни продукти, добре. Но, ако питаш мен, по-добре да спестиш парите за есента, когато ще си на училище.
— Ще направя и двете. — Екатерин кимна решително. Ако ги разпределеше разумно, парите в кредитния чип щяха да й спестят необходимостта да моли баща си за издръжка през следващите няколко месеца. Баща й не беше стиснат, но предпочиташе да не му дава основания да я засипва с топове хартия, изписани с нежелани съвети как да управлява живота си. На погребението на Тиен й беше дал ясно да разбере, че не е доволен, задето е решила да не се връща вкъщи, както подобава на една ворска вдовица, или да отиде при майката на покойния си съпруг, нищо че въпросната дама беше пропуснала да я покани.
Как по-точно си представяше баща й двамата с Ники да се настанят в малкия му апартамент, да не говорим за възможностите за образование, предлагани от малкия град на Южния континент, където той се беше заселил след пенсионирането си? На моменти Саша Ворвейн й приличаше на човек, надвит от живота. Винаги бе залагал на консервативния избор. Майка й бе имала по-дързък дух, но пък бе имала възможност да го прилага само в тесните граници, достъпни за една чиновническа съпруга. Беше ли поражението станало заразително към края на живота й? Понякога Екатерин се питаше дали и бракът на родителите й не е бил, по един по-ненатрапващ се начин, също толкова неуспешен като нейния.
Една белокоса глава се мярна през прозореца, после нещо издрънча, задната врата се отвори и пропусна вуйчо й, следван по петите от Ники. Професорът подаде глава в кухнята и прошепна драматично:
— Тръгнаха ли си? Можем ли вече да се приберем?
— Теренът е чист — докладва жена му и той влезе с тежка стъпка в кухнята.
Носеше голяма хартиена торба, която тръсна на масата. Оказа се, че съдържа заместители, в неколкократно по-големи количества, на излапаните от гостите сладки.
— Дали ще са достатъчно, как мислиш? — суховато се осведоми професорката.
— Мразя изкуствения дефицит — обяви съпругът й. — Помня, когато момичетата минаваха през тази фаза. Бяхме затънали до уши в млади мъже, които идваха по което време им падне и до вечерта не оставаше и трошичка в цялата къща. Така и не проумях стратегията ти да ги тъпчеш щедро с лакомстна. — После се обърна и обясни на Екатерин: — Исках да намаля броя им, като им предложа омекнали зеленчуци или ги хвана да свършат нещо из къщата. Сметнах, че ако дойдат пак след такова посрещане, значи наистина имат сериозни намерения. Какво ще кажеш, Ники? Но по някаква причина жените не се съгласиха.
— Чувствай се свободен да им предложиш всичките развалени зеленчуци и неприятни задачи, за които се сетиш — каза му Екатерин. „Ако и това не проработи, може да заключим вратите и да се преструваме, че ни няма…“ Тя седна намусено до вуйна си и си взе една сладка. — Двамата с Ники хапнахте ли си от сладките, или не?
— В пекарната се наядохме с курабийки, аз пих едно кафе, а Ники изгълта чаша мляко — увери я професорът. Ники млясна доволно и кимна.